Зоран Заев трябва да бъде много доволен от себе си. Това, което се случи в Македония през последната седмица, демонстрира трудността на това решение. Така ръководителят на българския офис на Европейския съвет по външна политика Весела Чернева коментира в интервю за предаването „Събота 150“ вчерашното гласуване на конституционните промени от македонския парламент, с който страната ще може да промените името си на Република Северна Македония и да продължи по пътя на евроинтеграцията на страната.
„Осем депутати от опозицията гласуваха снощи в македонския парламент за споразумението за промяна на името и в крайна сметка това отвори пътя към ратификацията на споразумението и приключването на 22-годишния спор с Гърция. За Заев това беше въпрос на политическо оцеляване. Той можеше да излезе на избори и да се опита там да спечели в крайна сметка срещу ВМРО-ДПМНЕ, но това можеше да удължи доста във времето целия процес. Видяхме, че за Гърция това е въпрос на месеци. С оставката на външния министър Гърция на практика влезе в предизборна кампания. През май ще бъдат парламентарните избори там и ако до края на годината няма ратификация на споразумението с Македония в атинския парламент, стана ясно, че такова изобщо няма да има, т.е., за Заев наистина вчерашният беше ключов за това дали ще успее в този много кратък времеви срок той да „промуши“ европейското бъдеще на Македония“, добави тя.
Според нея успехът на Македония в регионален план може да има много добри ефекти отвъд съдбата на самата държава: „Македония и Гърция доказаха, че две страни на Балканите могат да се договорят за нещо толкова важно, което е част от идентичността, историята и самоопределението на тези страни“.
Чернева обясни още, че ако вчерашното гласуване в македонския парламент не беше постигнало целите си, вероятно албанците в страната щяха да загубят лоялността си и да се повлияят от преговорите за промяна на границите на етнически принципи между Косово и Сърбия: „Това е сценарият, който Балканите са виждали неколкократно през последните 100 години. Нито един път краят не е бил щастлив“.
В някакъв смисъл Заев прояви и мъдрост и жертвоготовност, която е несвойствена на балканските политици, смята още Чернева.
Според нея резултатът от вчерашното гласуване демонстрира и границите на чуждото влияние и на чуждата подкрепа: „Европейският съюз от своя страна в последния момент осъзна, че залогът е много голям и че е за региона и е отвъд съдбата на Македония и всички се втурнаха да уловят момента и да помогнат, което е добре, но в крайна сметка вниманието към региона не може да се концентрира в едни две седмици, то трябва да бъде продължително, във всички 365 дни на годината по един или друг начин и това е урокът за международната общност и това трябва да е урокът и за Косово и Сърбия, които смятат, че т.нар. международна общност може да прокара едно споразумение, което техните граждани не желаят. Подкрепа за предложението на Александър Вучич и Хашим Тачи няма нито в Сърбия, а в още по-малка степен в Косово. Надеждата на Тачи, че международната общност може да го наложи, е неоснователна.“
Чернева изрази мнение, че европейските избори ще бъдат „битка за душата на Европа“: „В крайна сметка не съм сигурна, че в Европейския парламент ще видим добре функционираща фракция на евроскептиците, която да дойде на второ или трето място, както те се надяват“.
Според Чернева изборът на Германия да предложи Манфред Вебер като водещ кандидат на ЕНП за председател на ЕК е добър ход: „Вебер е консенсусна фигура в различните фракции в ЕНП. Тъй като той е от Християнсоциалния съюз, а всички евродепутати с изключение на него гласуваха против доклада за Унгария в ЕП, аз не се учудвам да видим голяма подкрепа от Виктор Орбан за Вебер. Втората причина, поради която предлагането му беше добър ход, е това, че Вебер извън Брюксел е никому неизвестен европейски политик и в този смисъл шансът той да стане президент на ЕК е много малък, т.е., номинирането на Вебер от страна на Меркел означава, че те спазват процедурите, но не ги харесват, защото в крайна сметка страните-членки ще решат кой да бъде шеф на ЕК, а не ЕП, но те предлагат един германец, който е достатъчно неизвестен, че да няма каквито и да е било заплахи, ако страните-членки тръгнат да се договорят. Вероятно ние ще видим Манфред Вебер и Александър Стуб, който е другият кандидат на ЕНП, един финландец с по-голяма политическа биография от Вебер, ще видим една достойна битка в рамките на ЕНП.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
