„В един по-широк контекст, това не е изолирано явление. Националпопулистите процъфтяват навсякъде - в Италия, във Франция, в скандинавските страни, в Германия - това е един повсеместен проблем с особена тежест в този момент в Европейския съюз. От справянето с проблема зависи до голяма степен и бъдещето на ЕС“.
Причините за появата на националпопулизма са свързани с глобализацията, неолибералния икономически ред и породените от това мигрантски вълни, обясни той. Управленските формати в Италия, Унгария и Полша разчитат на представителства на популизма и България не е изключение, обясни той:
„Струва ми се, че ако Валери Симеонов беше министър на ГЕРБ, той вече щеше да е извън правителството, но доколкото не е от ГЕРБ, а е коалиционен партньор, оставката му би дестабилизирала коалицията и очевидно неговата реплика не можеше да бъде заплатена с оставката на цялото правителство. Този инцидент е показателен в някои отношения, но по-индиректно препраща към един голям проблем свързан със самото поникване на популизма и с един много сериозен демократически дефицит - постепенното маргинализиране на парламентите, защото именно парламентът е онази институция, която в най-широк спектър представя населението и е предназначена да бъде нещо като филтър между обикновените граждани и управлението. В момента и в България, и в други страни, той губи значение и във все по-голяма степен политиката се основава на пряка връзка между гражданите и лидерите. Това е една малко или повече популистка ситуация, която крие опасност, от една страна, от мегаломания, от главозамайване на лидерите, които стават безконтролни, а от друга страна – от зависимост на лидерите от промените в настроенията на гражданите“.
В думите на президента Румен Радев, който констатира, че „безконтролната власт ражда цинизъм“ Знеполски видя „поне два пласта“:
„Единият е, може би, заявката за някакво лично участие в политиката след време, което е само хипотеза, защото изказването не е чисто изказване на наблюдател, а на човек, който вероятно би се позиционирал на политическата сцена. От друга страна, има някакво основание в това негово твърдение - когато няма институции, които да опосредстват връзката между гражданите и политиците, връзката е проблематична“.
