Къщите в норвежкото градче Рьорос са запазени така, както са издигнати през XVII век. Те са на един или два етажа и са изградени по традиционния скандинавски начин – сглобени са от целите стволове на не много дебели иглолистни дървета. След като стволовете са отсечени, изсушени и почистени от кората, ги обработват със специална смес от смоли, за да ги предпазят от гниене и дървояди и изрязват в тях специални отвори, за да се получи сглобката. Отворите се уплътняват с мъх и кълчища, а цялата сглобка се укрепва допълнително със скрити дървени клинове, които влизат дълбоко и в долната, и в горната трупа.
Най-интересни са покривите, когато върху тях няма сняг, те целите са покрити с трева, като зелена поляна. Това също е част от традиционната скандинавска строителна технология. Първо, върху дъските на покрива се полагат няколко листа сушена брезова кора. Тя е много здрава и не пропуска вода. Кората се събира през пролетта – обелва се само горният слой. Това не вреди на дървото, то скоро възстановява кората си и продължава да си живее. Едновременно с полагането на брезовата кора, се полагат и чимовете, за да я затиснат, инак тя се навива. Те обикновено се изрязват от близките поляни. Първият ред чимове са обърнати с тревата надолу, за да може тревата да предпази брезовата кора от влага и от разяждащите минерали в почвата. Вторият ред се поставя върху първия с тревата нагоре. Тревата продължава да расте и върху покрива, а корените ѝ съединяват двата реда чимове. Така къщата придобива приказен вид и сякаш се слива с околните поляни и хълмове – трупите са почти черни от смолите, с които са обработени, а тревата е ярко зелена.
Още за Рьорос можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“ на 1 ноември от 17 часа.
