В последните дни видяхме две знакови стъпки от Германия и Франция, които показаха ясна тенденция в ядрото на ЕС, че Европа ще отговаря на Брекзит, продължавайки към по-дълбока интеграция, заяви днес журналистът Веселин Желев пред БНР.
„Те показаха единодушие, някакво ниво на споразумение Европа да има своя армия, а вчера разбрахме, че финансовите им министри - Олаф Шолц и Бруно льо Мер, са се споразумели еврозоната да има общ бюджет, по което двете страни имаха сериозни разногласия“, каза Желев – бивш говорител на българското европредседателство и дългогодишен кореспондент в Брюксел.
В предаването „Събота 150“ на „Хоризонт“ той обясни, че в рамките на Лисабонския договор не може да има европейска армия. „Максималното е обща отбранителна политика, което не се равнява на европейска армия. А такава обща политика може да има, когато държавните и правителствените ръководители на държавите членки решат това с единодушие“, каза Желев, който работи за „Клуб Z“.
Според него обаче обща европейска армия не означава да събереш на едно място общи въоръжени сили – хора, бойна техника и ресурси, които да са под централно командване.
„Главната пречка пред една европейска армия е политическа. А тя е че някой трябва да решава как да използва тази армия. Ако тя трябва да бъде пратена някъде, трябва да има легитимно демократично решение. ЕС няма в момента такъв орган с такива правомощия. Външната и отбранителната политика в голямата си са в правомощията на държавите членки“.
„Но ако Германия и Франция виждат това, засега неясно в какво бъдеще, въпросът е какъв механизъм биха използвали за създаване на обща европейска армия и дали наистина тя би била армия“, каза Желев.
Той посочи, че чл. 42 т. 6 на Лисабонския договор съдържа текст за постоянно структурирано сътрудничество, което позволява на част от държавите членки, които желаят за засилят сътрудничеството в общи отбранителни проекти, без да се уточняват границите им.
Веселин Желев обаче предупреди, че до-дълбоката интеграция в отбраната може да създаде още едно „разделение на две скорости“ в Съюза.
„Преди канцлера Ангела Меркел френският президент Еманюел Макрон излезе с инициативата, по-рано тази година или миналата, за европейски сили за намеса и 8 държави, сред които не е България, се присъединиха към тях, като те се увеличиха до 10. Тези сили вероятно биха били протообраза на общата европейска армия“, каза журналистът.
„Но това автоматично означава, че вътре в ЕС се поражда още едно ядро, подобно на еврозоната, още една първа скорост…, при която част от държавите членки се интегрират много дълбоко в областта на отбраната. И са съгласни да дадат част от сърцевината на националния суверенитет“.
Другият голям въпрос е как евентуално такава армия ще засегне трансатлантическите връзки – т.е., НАТО. Меркел и Макрон казаха, че обща армия не би конкурирала НАТО, а би го допълвала. Във Вашингтон не разбират това и не искат да го приемат. Там смятат, че това е начин да се раздели НАТО.
„Но този курс към по-дълбока евроинтеграция е отговор на политиката на президента на САЩ Доналд Тръмп. Тя граничи с изолационизъм и прокарва едно разделение между съюзниците в НАТО“, смята Желев.
Коментирайки обвиненията на US президента, че французите са по-големи националисти от него и намека, че френският му колега Макрон е популист, журналистът посочи, че „думите на политици като Тръмп трябва да се приемат - както казват англичаните - с щипка сол“.
„Неговото говорене и цялостно политическо поведение е краткосрочно, конюнктурно, плитко“.. и от „гледна точка на късопаметност може да е прав в даден момент“.
Според Веселин Желев обаче е „абсурдна идеята да се сравнява Франция, Германия, Европа от Първата световна война с днешните страни и днешна Европа… както и за некоректно да се отъждествява едно легитимно отстояване на националния интерес и идентичност с национализъм“.
„Още повече че, Макрон в програмната си реч в Сорбоната миналата година говори за европейски суверенитет“, добави той.
Коментирайки възможността за „твърд“ Брекзит, т.е., Великобритания да напусне ЕС на 29 март догодина без споразумение, Веселин Желев посочи, че ако това се случи, тя веднага се превръща в трета страна и ще трябва да се възстанови граничния и митнически режим между нея и другите членки на съюза.
„Това поражда дълъг списък от промени за живота на хората и за всекидневните действия на бизнеса“ каза журналистът, според когото „накратко подготовката за такъв вариант означава двете страни (ЕС и Великобритания) да са готови с административни и организационни мерки това да не наруши нормалната дейност на бизнеса и нормалния живот на хората“.
„Аз допускам, че ако двете страни разберат, че споразумение между тях е невъзможно, те ще започнат подготовка на някакъв вид двустранни договорки за по-безболезнено протичане на този процес“, каза Желев.
