„Мисията във Враца е възможна благодарение на усилията, които полагаме всички ние като държава, кметът, партньорите му от неправителствения сектор. Това, което ни предстои оттук нататък по отношение на последната фаза на закриването на домовете за деца, е създаване на 5 нови услуги с капацитет малко над 200 деца. Мисията е възможна тук, първо, защото всички са решени да се погрижим по най-добрия начин за децата, които са в нужда, които поради някаква причина са загубили семействата си или живеят извън семействата си и, второ, защото всички работят заедно. Единствено и само когато имаме подкрепата на цялото общество, подкрепата на съседите, с които децата живеят, подкрепата на родителите на децата, с които учат, тогава можем да имаме пълна интеграция на децата в нашето общество“.
Преди концерта на сцената се проведе дискусия за предизвикателствата, свързани с отглеждането на деца в неравностойно положение. В разговора участваха и млади хора - бивши ползватели на социални услуги, както и кметът на Враца Калин Каменов, който каза:
„Тези, които не бяха напускали сградата на домовете, в които живеят, днес са тук и вече имат своите интереси, усмихват се и играят. Успяхме да видим тяхното израстване. Някои ходят на училище, което смятам, че е най-големият успех, който постигнахме“.
Кметът представи новите социални услуги в община Враца, които се осъществяват по два проекта на обща стойност над 1 500 000 лв. По един от тях ще бъде построен център за настаняване от семеен тип с капацитет от 12 месеца. С церемония беше направена първа копка и положен основен камък за изграждането му в един от жилищните комплекси в града. Каменов заяви:
„Това ще бъде крайната мярка за онези деца, за които не е намерена алтернатива. Те имат нужда не просто от нови домове със съвременни и модерни условия, а и от приемане и подкрепа близо до хората, близо до общността, така че да се чувстват комфортно. И се надявам да бъдат приети!".
От няколко години община Враца работи активно и е лидер в осигуряването на услугата приемна грижа.
За предизвикателството да бъдеш приемен родител говори Маргарита Костова, която от две години се грижи за вече 8-годишно момче. Тя е материално обезпечена като земеделски производител, а къщата ѝ е пълна с две пораснали деца и две порастващи внучки:
„Съседите забелязват тази връзка между нас - постоянно като го извеждам на разходка играе и тича, прегръща ме и ме целува. Той е емоционален не само с мен. Също много обича и сина ми, защото ние живеем заедно. Вика му „вуйчо“, понеже и внучките му викат вуйчо а и той доста му угажда, на лаптопа го учи, на по-момчешки неща“. Момчето поддържа връзка с биологичните си родители, с братята и сестрите си.
Костова сподели, че в началото се е двоумила, но:
„Отдавна бях чела и чула за приемна грижа и все съм си казвала: „Брей, колко деца има. Имат нужда да бъдат гледани, просто са изпаднали в нужда. Според мен, това е благородно начинание. Чувстваше едно удоволетворение, макар че с доста грижи и ангажименти се наемаш“.
