На 30 ноември в белгийската столица завършва осмото издание на фестивала. Нека припомним, че той се организира от Културния център „Диоген“, а негов основател и артистичен директор е Златина Русева. Тя е режисьор-документалист и от десетилетия живее в Брюксел, а едно от основните ѝ занимания е организацията на Международния фестивал на документалното кино „Милениум“.
Миналата година бяхме предвидили 15 събития, гостуваха ни 37 български артисти. Беше толкова тежко за изпълнение, че реших да се откажа и дори обявих, че това е последният фестивал – разказва Златина. – Мащабите тогава бяха по-големи, но за съжаление фестивалът не получи никаква подкрепа, а имаше възможност за широка медийна кампания около европредседателството на България. Но това е минало. Тази година нашето посолство в Кралство Белгия ни подкрепи чрез една програма на Министреството на външните работи на България, което ни позволи да покрием поне част от разходите. Фестивалът тази година е в по-тесни рамки, но се опитахме да направим разнообразна програма с два основни акцента – кино и събития за деца. Подбрахме някои от най-новите български филми. На откриването показахме „Вездесъщият“ (на режисьора Илиян Джевелеков) – българското предложение за „Оскар“. Интересът беше много голям и се наложи да организираме още една прожекция.
Вторият акцент е нещо, което бихме искали да правим постоянно. В Белгия има много голяма българска общност. Децата обаче са откъснати от българската култура и има опасност да израснат без чувство за културна принадлежност и идентичност, а в по-късен етап това е предпоставка за проблеми в личностното развитие. Затова се стараем да организираме колкото се може повече събития с детска тематика. Тази година поканихме Бургаския театър с „Тумба-Лумба“ – великолепен спектакъл без думи, изграден върху българския фолклор и митология, с музика, танц, кукли. На него дойдоха и много чужденци. Вторият спектакъл на театъра „Принцесите и змеят“ също беше много добре посетен и се наложи да го повторим. Децата много се радват и наистина имат необходимост от това. Разбира се, в програмата имаше и литературни четения, музика. Тази година почти всички филми и спектакли бяха със субтитри на английски, а публиката беше много пъстра – белгийци, чужденци, които работят в тукашните институции… Закриваме фестивала с „Възвишение“ (по едноименния роман на Милен Русков, режисьор Виктор Божинов) . Както обикновено, след последното събитие ще има и среща на чаша вино. Нашият фестивал е не само възможност за среща с българската култура. Той е търсено място за общуване между хората, за нови запознанства, които от своя страна родиха нови идеи за български събития.
