Разкодирано 3 - Репортаж на Добромир Видев за предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От конструктора „Лего“ до програмирането на изкуствен интелект има много крачки. Те обаче не могат да бъдат направени лесно, ако нямаш желание и силна мотивация. Това казва Иван Иванов, който в момента учи в чужбина, но вече има своето признание в България, получавайки наградата „Джон Атанасов“ за принос в развитието на компютърните науки.
За Иван Иванов всичко започнало с конструктора Лего. "В този конструктор имаш части и с тези части можеш да построиш много неща. Комбинирайки различни компоненти, ти получаваш продукт. Като написах първата си програма в един летен лагер, осъзнах, че идеята от "Лего"-то се е пренесла в компютъра, защото с различни редове код може да се получи различна програма. Все едно с една база идеи да се направят решения за много задачи."
Така редовете код станали програма. А програмата станала старт за бъдещото решение на Иван да учи компютърни науки. Разбито на теми това означава математика, теория на програмирането, физика, бази данни. Иван обаче не изучава компютърните науки в България, а в Кеймбридж. Преценил е, че там е мястото, което отговаря на неговите интереси, които отвъд програмирането еволюирали в интерес към изследване на невронните мрежи.
"Невронните мрежи представляват много голямо и силно устройство, което може да се приспособява към различни задачи и ако се приспособи достатъчно добре, може да ги решава в реално време, дори по-добре от хората. Програмистите са тези, които го обучават."
Компютърът прави хиляди операции за секунда, но не е добър във взимането на решения
Голямото предимство на компютъра е да прави хиляди операции за единица време, но самата му архитектура не му позволява дори извършвайки тези операции, да се учи толкова бързо от тях. "Тоест, той може да смята бързо, но не може да вземе решение, докато при хората е обратното - ние не можем да смятаме толкова бързо, но сме добри във взимането на решения. И реално програмистите са тези, които трябва да вземат решение какви операции да дадат на компютъра, за да може той да се приспособи към тях и да взима вече сравнително рационални решения. Все още сме на етап, в който решенията са доста ограничени. Примерно, ако научим компютъра да разпознава текст, той няма да може да прави нищо друго, освен да разпознава текст."
Иван Иванов вярва, че британският университет е мястото, където може да развие знанията си по компютърни науки. Защото там са преподавателите, общността и мислещите като него. Защото авторите на повечето книги за теорията на компютърните науки работят там и Иван може да отиде директно при тях. "Другото, което ми харесва тук е, че дори математиката, която учим, е насочена една идея повече към програмирането. Докато в България в голяма степен се набляга на математиката, която с днешните технологии не е нужно да бъде на толкова голямо ниво."
За софтуерния сектор условията в България вече са по-добри
За да се променят нещата и в България, е нужно знаещите да се върнат в страната и да предадат опита си на останалите, категоричен е Иван. Самият той е по-скоро сигурен, че ще се върне, след като приключи обучението си в Кеймбридж, но всичко зависи от условията, които има в България за развитие."Специално за софтуерния сектор вече имаме Тех парк, инкубатори, инвеститори - атмосферата е много по-добра. Ако продължава да се развива така, след три години когато завърша ще се върна. Ако наистина е добра, няма причина да не остана в България."
Все още не е сигурен и в каква фирма би искал да работи, но като човек, чиято работа в сферата на изкуствения интелект е била забелязана от БАН, участници в научни конференции и частна компания, съветва желаещите да се обучават да участват в повече състезания. Защото там реално виждаш какво е нивото ти и могат да те мотивират още повече да продължаваш да учиш и да си в добра форма.
