Той обясни в предаването „12+3“ на „Хоризонт“, че това събитие бе предшествано от решението на руската страна от 1 януари 2020 г. да прекрати доставките по Трансбалканския газопровод, а България транзитира 17,8 млрд. куб. м годишно, от които 14 млрд. за Турция. Като се очаква до месеци тези 14 млрд. да престанат да преминават през нашата територия, а през първата тръба на „Турски поток да отидат директно в Турция.
Според проф. Тасев изборът на трасе през България, а не през Гърция е икономически и технически обоснован, защото в Гърция няма подходящо газохранилище, което да компенсира варирането на доставките, което в някой случаи достига 15-20%.
Експертът коментира и проблемите около „Северен поток 2“ – проект за доставки на руски газ по дъното на Балтийско море за Германия, срещу който се обявиха САЩ. Той посочи, че реализацията на двата проекта зависи от икономически, политически и геополитически фактори.
Тасев разказа как миналата година е имал среща с бивш съветник на Хелмут Шмит и Хелмут Кол и сега е в т. нар. съвет на старейшините при канцлера Ангела Меркел. Той е германец от български произход, който от 1962 г. е в Германия. Тасев запитал хер Щефан дали ако Меркел спечели изборите, ще застане зад „Северен поток 2“. „Той се засмя и каза: „Каква Меркел? Немският бизнес“.
Според Тасев никой не може да накара немския бизнесмен да купува втечнен газ със $100 по-скъпо от руския за 1000 куб. м. и че немският бизнес очевидно е доминиращ при вземане на решение. „Видяхте, че рязко се влошиха отношенията между Германия и САЩ именно на тази база“, каза той.
Тасев призна, че „Северен поток“ и „Турски поток“ се конкурират. Но от север доставките на газ намаляват с 20 млрд. куб. м, а потребностите на Европа растат и скоро ще достигнат 200 млрд. куб. м годишно, заради което руският газ ставал незаобиколим фактор. Затова неслучайно е било постигнато извънсъдебното споразумение между „Газпром“ и Еврокомисията.
„Мисля, че в момента геополитиката няма да попречи за реализирането на т.нар. „Турски поток“, който ние наричаме конфигурация на газовия хъб „Балкан“. Няма да говорим за потоци, а нещо много по-сложно“, каза Тасев, като обясни, че това включва и борса за търгуване и то с повече доставчици.
Защото хъбът ще има връзка с Трансадриатическия газопровод през интерконектора Комотини-Стара Загора, ще има възможност за получаване на газ от планирания терминал за регазификация в Александруполис, от интерконектора с Румъния, а има и други възможности.
„Така че ние изпълняваме всички условия да останем на газовата карта на Европа“, каза проф. Тасев
Цялото интервю чуйте в звуковия файл