На трапезата за Никулден неотменно присъства шаранът, защото той е символ на едно от многото чудеса, сторени от Свети Николай Чудотворец.
Защо обаче търговците не са задължени по наредба да изписват стопанството, от което е добита рибата, и как технологията на отглеждане се отразява на вкусовите качества на рибата? Д-р Тачо Пашов, председател на Националната асоциация на рибопроизводителите в България, обясни в предаването "Хоризонт до обед", че продажбата на шарани е обект на контрол на няколко агенции – Изпълнителна агенция по рибарство, Агенцията по храните, Басейнови дирекции контролират риборазвъждането – и така се получава като в народната мъдрост "Много баби – хилаво дете". Така остава безконтролна продажбата на шарани, има анонимност, т.е. купувачът не знае какво купува и не може да разбере на какво се дължи разликата във вкуса, той има право да знае". Технологията на отглеждането на рибата е важна за вкуса, обясни той и уточни, че когато подхранването е изкуствено – със смески, които водят до натрупване на мазнини, това променя вкуса на месото на шарана. Така е, защото ароматът на месото идва от състава на мазнините.
Според д-р Тачо Пашов е достатъчно да бъде изписано само името на фермата, в която е отглеждана рибата, за да има стремеж производителите да бъдат добросъвестни и да използват правилните технологии за развъждане. Когато се продава "анонимна" риба, се възползват точно тези, които продават продукт с лошо качество и имитират рибата, която се търси от консуматора".
"За да се избегне тази анонимност, нашето желание е на етикетите да се отбелязва и фермата", категоричен е д-р Пашов. Той отбеляза, че контрол се упражнява само върху регистрираните производители.
Интервюто на Валерия Николова с д-р Тачо Пашов и репортажа на Румяна Василева, която провери каква риба се търси най-много в магазинната мрежа, можете да чуете от звуковия файл.
