Правителствата са част от проблема, но и част от решението, но те сами не могат да решат проблема със замърсяването от въгледобивната индустрия, защото става дума за много сериозни икономически механизми, които движат енергетиката в определени посоки. Това каза Юлиян Попов – политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация и ексминистър на околната среда, за „Събота 150“ на програма Хоризонт“.
Той обясни, че през последните 5 години енергийната икономика се обърна с главата надолу. „Ядрената и въглищната енергетика бяха евтини, а сега са много скъпи. Вятърната и соларната, които бяха много скъпи, сега са много евтини“.
Заради което политическите механизми и икономически анализи не са се нагласили към това преобръщане.
Според Попов Парижкото споразумение дава определени цели и насоки, но правилата за прилагането им, които се обсъждат на конференцията на ООН за климата в Катовице, все още не са изяснени.
„Важно е затягането на целите, защото целите за парниковите газове, както бяха заявени от отделните държави в Париж, не са достатъчни за постигане на целите от Париж“, каза той и посочи, че споразумението предвижда периодичен преглед на целите.
Но различните страни имат различно отношение към споразумението, както и стратегии за излизане от най-замърсяващите индустрии, като въглищата са основен проблем.
„ЕС има една позиция по отношение на въглищата…, но има европейски стратегии и национални стратегии, като някои национални стратегии са по-амбициозни от европейските“, обясни Попов, като посочи Великобритания и Холандия, които поемат собствени ангажименти за затваряне на ТЕЦ на въглища.
ЕС няма изискване за затваряне на въглищните централи, като целите са по отношение на емисии, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Но тези ангажименти не са разбити по държави в ЕС, както бяха по-рано. По време на Българското европредседателство на съюза бяха постигнати договорености за ефективността, за ВЕИ, но не и коя страна с колко ще намали, разясни Попов
„И Полша и България казват, на нас ни е много трудно, ние ще продължим да горим въглища, няма да затворим тази индустрия, защото тя е въпрос на национална сигурност, на енергийна сигурност, на десетки хиляди, в случая с Полша, стотици хиляди работни места. В същото време Полша развива много интензивна стратегия за офшорна вятърна енергия за диверсификация на газовите си доставки. С това те ще създадат газов пазар. И много наблягат на енергийната ефективност“, каза той.
„България казва ние няма да затворим нищо. Но в същото време ние виждаме, че определени въглищни централи ще бъдат сериозно заплашени от фалит“, добави той.
Според експертът липсата на избистрена политическа позиция не бива да притеснява. „Оптимист съм, че в рамките на година-две ще бъде намерена политическа позиция, която ще бъде заявена“.
От гледна точка на климатичните промени и вредните емисии атомната енергия не е зло, а решение, каза Попов, но посочи, че от икономическа гледна точка нещата стоят по съвсем различен начин.
Чуйте разговора с експерта в звуковия файл.
