Може би един от най-големите успехи, които постигнахме, е това, че много хора се запознаха с проблемите на хората с увреждания. Много хора за първи път се докоснаха до хора с увреждания реално, каза днес пред БНР Весела Одаджиева от националната гражданска инициатива „Системата убива всички ни“.
„Тази публичност накара и много хора да ни подкрепят като граждани. Хора, които нямат лични допирни точки до хората с увреждания и не знаят от първо лице за тях застанаха плътно зад нас, разбраха, че това е една борба, която трябва да се провежда не само от хората с увреждания, но от цялото общество“, добави тя в предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“.
Весела Одаджиева беше категорична, че битката на майките не е била само за пари.
„Качествено здравеопазване, достъпна среда, адекватни помощни средства, образование и т.н. - това всичко струва пари, но всъщност от самото начало се фиксират върху чисто финансовата подкрепа за хората с увреждания, която не може да даде всичко останало“.
Одаджиева даде пример, че човек без зрение се води 100% неработоспособен според медицинската си експертиза, но би могъл да бъде добър преводач.
„Едното от основните неща, за които се борим, е промяната на оценката на хората с увреждания - към чисто медицинската страна на нещата да се добави оценка на възможностите на човека“.
Тя изтъкна, че в по-малките населени места хората се страхуват да се оплачат официално от несправедлива оценка на ТЕЛК, защото са зависими от личните отношения с кмет или социални работници.
Хората с увреждания не са различен тип хора и е хубаво да нямаме „специално“ отношение към тях, защото това не спомага за тяхното израстване и усещането им за света около тях, заяви Одаджиева в отговор на въпрос от публиката. Тя поясни, че майките на деца с увреждания често имат и други деца – без такива.
Инициативата засега няма да се разформирова, каза тя.
„Приемането на двата закона е само една крачка. Тези два закона няма да работят, преди да се изработи и въведе тази индивидуална оценка. Тепърва предстои създаване на методика за нея. Основното, което трябва да се промени е оценката за медицинската експертиза - да се надгради. Затова и официално учредената гражданска инициатива „Системата ни убива всички“ е с едното основно искане - реформата в ТЕЛК, защото без нея тези два закона реално няма да работят. Това ще бъде доста дълга борба, защото тези закони поставиха една рамка, която, ако започне да се случва, след това ще трябва да се надгражда. Имаме нов Закон за приобщаващото образование, но той реално не е факт, факт е само на хартия. В здравеопазването също има много какво да се желае. В правосъдието също - имаме борба със Закона за запрещението… Просто в много посоки има какво да се работи и нещата съвсем няма да станат е лесно и бързо. Вероятно години ще трябват, за да може да се въведат поетапно“.
Адв. Златина Хаджипанайотова – адвокат на 2018 година, която успя да се пребори децата-сираци да получават пенсии, допълни, че „като цяло социалната система не е лесна за нито един родител в България“.
„Проблемите не са за многодетните майки, за децата с увреждания, за различните социални групи - те са за всички деца, родени в България. Започвайки тази битка, просто нямаше какво да губя. Когато нямаш какво да губиш, имаш само един вариант - или да загубиш всичко, или да спечелиш“, каза тя. И продължи:
„В нашата страна се оказа, че един родител не е подкрепен по никакъв начин от държава, започвайки дори от детските добавки, които не получават родителите с по-висок доход - имаме финансов критерии, на които трябва да отговаряме и това може би ще бъде следващото писмо до Дядо Коледа… Когато разбрах, че раждайки 3 деца на тази страна, плащайки си данъците, и то немалки, осигурявайки се, държавата ми казва: „Вие сте твърде богата, за да можем ние да обърнем внимание на вашите три деца“, аз просто се ядосах и реших, че щом имам ангажименти държавата, то би трябвало и тя да има ангажименти към своите наследници – тези, които се надяваме да останат в страната и нея да я има. При този абсолютен демографски срив трябва да говорим не само за промяна законите за децата с увреждания, на законите за децата – сираци, ние трябва да говорим за промяна на приоритета на политиката на тази страна, защото единственото най-ценно нещо в нея е детето!“
Двете жени бяха категорични, че децата на България не бива да се делят на такива с увреждания, такива без родители и т.н.
Хаджипанайотова изтъкна, че наследствени пенсии за деца сираци не се отпускат, защото децата са бедни, а защото им е отнет родител.
„Тази финансова помощ няма да осигури по-добър живот на това дете, но ще му осигури малко по-достойно съществуване. Тези 100 лв. за някои хора са изключително важни… Мой приятел е 100% инвалид и баща на сирак, тъй като майката умира три години след това раждане, от рак. Той отглежда едно момиченце… Държавата му отказа въпросната пенсия, защото инвалидната пенсия е по-висока с 3,99 лева от гарантирания минимален доход. Вие сметнете този мой приятел колко добре и живее - един човек със 100% инвалидност и с дете - сирак“.
Според Хаджипанайтова 2019-а е годината за „детски добавки за всички български деца“.
