Предстоят два коренно различни вида избори като технология, като мандати, като специфика, така че бе редно законодателят да вземе становище по въпроса за съотношението вътре при формиране на преференциалната тежест. Така председателят на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов коментира пред БНР промените в Изборния кодекс.
В предаването „Неделя 150“ на програма „Хоризонт“ той отхвърли паралелите с лятото на 2013 г. и избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС под влиянието на ДПС, защото „степента на засягане, за която опозицията говори, въобще не съответства за казуса, който стоеше през 2013 година“.
Относно подкрепата на Движението за промените в Кодекса, той заяви:
„Не бих го нарекъл изгодна сделка, защото е безспорно, че ние понасяме щети в тази посока, но отговорността е част от управлението. Няма как да не се поема отговорност!“.
По повод сигнала, който омбудсманът Мая Манолова внесе в Конституционния съд заради промените, Кирилов коментира:
„Омбудсманът е способен колега, дава си сметка, че по отношение на конституционни основания за противоконституционност, в този случай няма основание! Вероятно тук се търси подкрепата на публиката и използване на реакцията, на вълната, която се формира в обществеността“.
Управляващите никога не са неглижирали изявление на президентската институция, така че ще съобразят становището на държавния глава за промените, подчерта Кирилов по повод евентуално вето на промените.
Той обаче изтъкна:
„Има логика цената на една преференция да бъде равна на тежестта на един мандат. В крайна сметка отклоненията в това правило водят при всички положения до дисбаланс в една или в друга посока“.
Кирилов изтъкна, че на предходните евроизбори настоящият вицепремиер Томислав Дончев е събрал над 130 000 преференции при мандат от около 110 000 гласа:
„Тоест, не иде реч за непостижима, невъзможна граница. От друга страна, не бива да забравяме, че ние имаме 6 или 7 евродепутати, тоест нашият вот формира 6 или 7 мандата, а не един мандат, така че не иде реч за хомогенност на преференцията – тя може да следва и друга линия на фаворизация и на предпочитание. Всъщност говорим за една множественост, която, ако сочи на предпочитания, би следвало да бъде фокусирана по съответния ред“.
На европейските избори българите гласуват за общо 17 мандата и цената на един мандат е наистина висока като брой гласовете, но на местни избори има мандати, които са от порядъка 100-150 гласа, допълни Кирилов и обясни:
„При сегашното правило от 7%, това означава, че с 10 до 15 гласа преференция се пренарежда листата. 10 или 15 класа са две семейства гласоподаватели!
Когато става дума за едно универсално правило, което да се отнесе към три от чертите вида избори, които се произвеждат в България, трябва да се балансира. Ако има прекомерност или отклонения в някоя от посоките, е напълно възможно да се направи една корекция“.
На въпрос, зададен от социалиста Крум Зарков, защо настоящият състав на ЦИК не е преизбран, за да бъде легитимирана комисията за евровота, Кирилов коментира:
„Второто изречение на нормата за мандата казва точно това: „Старата ЦИК продължава мандата си до избора на това. Тук твърдението за нарушение на Закона е изключително спорно и дискусионно. Плюс това колегите „заплашват“ с Венецианската комисия, но самата Венецианска комисия приема за съществено изменение на обстоятелствата, ако половин година преди изборите се промени главният орган на изборната администрация“.
Според Кирилов заради предстоящите избори опозицията използва ескалационно всеки повод, „за да се създаде страх, за да се внуши загуба на права, за да се постигане максимална конфронтация“.
„По тази причина е напълно обосновано подозрението, че процедурата за промяна ЦИК ще бъде използвана, за да се създаде нестабилност и форма на съмнение в предстоящия изборен процес“, каза председателят на правната комисия в НС.
