На изток границите на България се очертават от водите на Черно море, затова неслучайно са много легендите, които народът ни разказва за него. Според една от тях, морето се нарича Черно заради множеството корабокрушения, случвали се в него.
Какви тайни покриват водите на Черно море? Този въпрос си задава и милиардерът Ханс К. Раузинг, основател на Expedition and Education Foundation. В търсене на отговор Раузинг създава и спонсорира Black Sea MAP – един от най-големите проекти за морска археология в света. За ръководител е определен проф. Джон Адамс от Университета Саутхемптън. Според първоначалните планове проектът трябва да се реализира в Турция. След проблеми с турската бюрокрация екипът взима решение изследването да се проведе в българската акватория на Черно море. България решава бързо административните въпроси, давайки зелена светлина на проучванията, които продължават от 2015 до 2017 г. От българска страна ръководството на Black Sea MAP е поверено на доц. Людмил Вагалински, тогава директор на Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките и д-р Калин Димитров от Центъра за подводна археология в Созопол. Изследователите извършват проучванията си с най-съвременна апаратура, поставена на роботизирана дистанционно управляема платформа, която се движи над самото дъно. Събират се данни за корабокрушения и за промяната на нивото на Черно море след края на последния ледников период.
По думите на д-р Калин Димитров, през този период очертанията на днешната българска черноморска ивица търпят големи промени:
Нивото на Черно море има един минимум, който е на дълбочина над 100 метра, в пика на ледниковия период. Тогава голяма част от водите в Северното полукълбо се натрупват като ледове. През следващия етап, с топенето на ледовете, нивото на морето се покачва, но връзката с Босфора остава прекъсната. И вероятно има някакъв период, когато Черно море е било сладководно, тъй като притокът на води, които се вливат в Черно море, е по-голям от изпарението. Всъщност, в един момент то е било с ниво, по-високо от това на Средиземно море. Босфорът е бил отворен, но през него е преминавала вода към Средиземно море. След това, с топенето на ледовете, нивото на Световния океан се покачва и процесът се обръща. Черно море става соленоводно. Това, което най-силно впечатлява изследователите, е:
Големият брой потънали дървени кораби, които покриват на практика голяма част от историческия период в Черно море и тяхното изключително добро състояние, – споделя Калин Димитров. – През втората и третата година проучихме 61 кораба, които се отнасят към времето на обитаването на крайбрежието от гръцките колонисти до XIX век. Тези кораби се разполагат на дълбочини от над 2 км до 40-50 м в две големи зони, които сме изследвали. Едната е пред Южното българско крайбрежие, а другата – по Северното крайбрежие, по трасето на нереализирания тръбопровод „Южен поток“.
Времевото съотнасяне на тези кораби съвпада с това, което се вижда и на археологическите обекти на сушата. По тях може да се съди за пиковете в икономическото развитие на Черноморието – през римската и ранновизантийската епоха, за контактите със Западна Европа, първите от които според корабокрушенията се отнасят към XIII век. Това е една страна, през която може да се разглежда историята на Черноморието, казва Димитров и допълва:
Най-ранното корабокрушение, което сме проучвали, нарекохме условно „Кораб на Одисей“. Това е кораб от началото на IV век пр. Хр., който лежи на дълбочина около 1700 м в северната зона. Той вероятно е бил военен или военно-търговски. На практика е идентичен с кораба, който може да се види на една много известна червенофигурна гръцка ваза, пазеща се в Британския музей. На нея е изобразен митът за Одисей, който минава покрай сирените.
Паралелно с изследванията на корабите в открито море започва проект за разкопаване на археологически обект, открит в края на 70-те години на м. в., пред устието на р. Ропотамо – селище от ранната бронзова епоха.
Учените се надяват, че с това изследванията на подводните археологически богатства на Черно море няма да приключат, че ще се намерят нови частни спонсори, готови да подкрепят продължение на проекта Black Sea MAP.
Снимки: Black Sea MAP и Център за подводна археология, Созопол
