Историческата българска общност в Аржентина тези дни е обект на внимание в едно от културните пространства на столицата – зала "Проф. Васил Геров" на Националния дарителски фонд "13 века България". В присъствие на множество гости вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж е организирано събитието, представи забележителното творчество на българи, прекарали целият си живот в Аржентина, но въпреки това свързани с родината.
Един от тези българи, Стела Сиди, е автор на фотографска изложба под наслов "Обиколка на света за 270 дни", който буди любопитство към личността и историята на една жена, емигрирала заедно със семейството си в Аржентина през 1941 г., когато тя е на едва 3 години. Изложбата е вълнуваща, защото разказва за драматичното презокеанско пътуване, изпълнено с много перипетии и драматизъм, но едновременно със щастлив край. В Аржентина Стела Сиди завършва Националното училище по изкуства в Буенос Айрес и израства до голяма и популярна там личност. В Буенос Айрес остават родителите й, там тя твори, развива се, има семейство, кариера, бъдеще в такава прекрасна страна – каза при откриването на изложбата Илияна Йотова:
Можете да си представите за такова малко дете, какви са били неговите впечатления и какво става, когато години по-късно тя намира дневника на майка си, написан на френски език. На част от паната се виждат ръкописни страници от дневника на нейната майка, описала преживяванията и трудностите, с които те са се сблъскали, когато е трябвало да стигнат до Аржентина. Свързани са с много опасности, напрежения и реални опасения за живота и своята сигурност. Виждаме как такава житейска история намира своето отражение в един особен вид изкуство, в което фотографията се преплита с художествените образи, с други изразни средства, за да бъде в крайна сметка толкова изразително и вълнуващо.
По статистически данни, в момента в Аржентина живеят около 3 хиляди български граждани, но повече от 40 хиляди души, според дипломатически източници, се определят като наследници на емигранти от ХIX век:
Тогава там стигат първите българи, и не само стигат, а са и пионери за част от регионите и областите на тази голяма страна, където, както четем в техните спомени, буквално са си пробивали път през селвата, за да строят совите къщи, да намерят свой поминък и да се устроят. Голяма част от тях са мислели, че това е нещо временно, че ще се върнат един ден в България, спечелили много пари. Че в България ще отгледат децата си и ще живеят. За съжаление голяма част от тях никога повече не виждат родината. Други за малко се връщат в България, но след това отново заминават за там.
Миналата година, при среща с Ружка Николова от Аржентина, която е носителка на званието „Българка на 2016 година“, вицепрезидентът Йотова чува за първи път името на д-р Хорхе Мичофф. В края на кариерата си докторът пише книга с увлекателни къси разкази, съдържащи философски размишления, която също, бе представена от Илияна Йотова:
Неговата биография, спомени, неговия светоглед е събран в една книга. Тя неслучайно се казва „Лекар“, защото в нея става дума за Хорхе Мичофф, а зад това име стои Георги Мичов, роден в Борован през 1929г. , който с много емигрантски перипетии стига до Буенос Айрес и там цял живот е работил това, което ние днес наричаме личен лекар.
Интересни са сюжетите на различните случки от практиката му, които разказва в книгата. В предговора, написан от нашата сънародничка Ружка Николова, се разказва за историята на българската емиграция в Аржентина от XIX в. Искам да благодаря на Държавната агенция за българите в чужбина, която макар и да има оскъдни средства, веднага отговори, че тази книга трябва да види бял свят и това стана буквално за няколко месеца.
Снимки: БТА и БГНЕС
