Във вторник ОПЕК и нейните съюзници, водени от Русия, се съгласиха да удължат намаляването на петролните добиви до март 2020-а година в стремеж да подкрепят цените на суровия петрол на фона на отслабващата световна икономика и на растящото петролопроизводство в СЩ.
Алиансът, известен като "ОПЕК +", започна да намалява доставките на петрол от 2017-а година насам, за да предотврати по-драстичен ценови спад с оглед на растящата конкуренция от страна на Съединените щати, които изпревариха Русия и Саудитска Арабия, превръщайки се в последно врем е в най-големия производител в света.
В резултат на тези съкращения петролните фючърси поскъпнаха с над 25% през първата половина на настоящата година, след като Вашингтон затегна санкциите срещу членовете на ОПЕК Венецуела и Иран, което доведе до спад на петролния износ.
Вчерашното одобрение на удължаването на споразумението за ограничаване на съвместното производството с общо 1,2 млн. барела на ден дойде след подобно решение сред членовете на ОПЕК ден по-рано.
На срещата във вторник бе постигнато съгласие и за харта за дългосрочно сътрудничество между производителите от ОПЕК и производителите извън картела, начело с Русия.
Това удължаването на пакта във формата "ОПЕК+" вероятно ще разгневи американския президент Доналд Тръмп, който поиска от лидера на картела Саудитска Арабия да доставя повече петрол и да помогне за намаляване на цените на важната енергийна суровина, ако Рияд иска военната подкрепа на САЩ в противопоставянето му с Иран.
Скокът на цените на петрола може да доведе до по-скъп бензин и в рамките на САЩ, което е ключов въпрос за Тръмп преди предстоящите догодина президентски избори, които той се надява отново да спечели.
Според последното проучване на агенция Ройтерс обаче цените на петрола могат да ограничат техния растеж, тъй като забавящата се световна икономика свива търсенето, а в същото време пазарите се наводняват с американски суров петрол.
Въпреки решението на "ОПЕК+" за ограничаване на производството до март 2020-а година, петролните фючърси отбелязаха солидни спадове от над 4% в края на търговията във вторник, тъй като инвеститорите са все по-загрижени относно отслабването на световната икономика и респективно на глобалното потребление на черното злато.
Фючърсите на петрола брент с доставка през септември поевтиняха с 4,1% към 62,40 долара за барел, докато тези на американския лек суров петрол с доставка през август - с цели 4,8%. към 56,20 долара за барел, достигайки най-ниски нива от 19-и юни насам.
В началото на търговията в сряда има известен опит за ценова стабилизация, след като късно снощи Американският петролен институт (API) отчете ново изненадващо силно понижение с 5 млн. барела на складовите запаси на суров петрол в САЩ през последната седмица, докато очакванията бяха за техен спад с около 3 млн. барела.
Фючърсите на петрола брент поскъпват с 0,42% към 62,66 долара за барел, а тези на американския лек суров петрол - с 0,44% към 56,50 долара за барел.
Въпреки позитивното за петролните цени решение на "ОПЕК+" инвеститорите остават притеснени, че забавянето на глобалната икономика ще навреди и на растежа при потреблението на петрол в световен план. Последната поредица от слаби данни за промишлената активност по цял свят през юни и новината, че САЩ сякаш отварят нов фронт на търговската война, заплашвайки ЕС с допълнителни високи мита във връзка с държавните субсидии за "Еърбъс", подсилват тези инвеститорски притеснения.
Според анализ на банката Barclays търсенето на петрол ще нарасне с най-слабо темпо от 2011-а година насам, като ще се увеличи с по-малко от 1 млн. барела на ден през настоящата година.
Междувременно банката Morgan Stanley понижи дългосрочната си прогноза за цената на петрола брент до 60 долара за барел от 65 долара и заяви, че пазарът на черното злато ще бъде до голяма степен балансиран през 2019-а година.
