За 12-а поредна година Българският хелзинкски комитет (БХК) връчва традиционните си награди „Човек на годината“. За БНР Радослав Стоянов от комитета изтъкна, че номинациите са на хората, а не на комитета:
„Знаете, че вече няколко години тече очернителска кампания срещу БХК. Част от тази кампания е обвинението, че ние номинираме, най-общо казано, неподходящи хора. Всъщност, от самото учредяване на наградите през 2008 година, всеки може да номинира...“.
Напоследък се реагира агресивно на почти всеки опит за защита на човешките права, коментира правозащитникът в предаването "Преди всички" на програма "Хоризонт":
„Реагира се в резултат на дългогодишна очернителска компания срещу правозащитниците и срещу това какво са правата на човека. Тази кампания успешно представи правата на човека като нещо, което не е всъщност за всички хора, а само за тези, които ние не харесваме. Това не е вярно, разбира се! Когато защитаваме правата и на тези, които не харесваме, ние защитаваме правата на всички, защото това са основни човешки права…“.
Относно номинираните
„За съжаление, като че ли номинациите намаляват. На какво се дължи това, ми е трудно да кажа, но бих казал, че се увеличават новите инициативи. Виждаме много нови лица, които постигат нови, интересни неща с нови методи; млади хора, които се въвличат в обществени каузи. Това според мен е една позитивна тенденция“.
Наградата няма финансово измерение
„Фактически е един плакет и общественото „потупване по рамото“, най-опростено казано. Мисля, че хората, които номинират човеци на годината, са хора, които виждат ценността в това, което тези хора правят. Всеки, който отвори нашата интернет страница и прочете постижението на тези хора, ще види, че всъщност всички ние трябва да сме им благодарни - това са едни съвременни будители“.
2019-а от гледна точка на правата на човека
„Има отрицателни тенденции в това отношение. Знаете какво се случи тази година във Войводиново - много роми бяха изгонени не заради нещо, което те самите са направили, а заради нещо, което двама души направиха и то двама души, които понесоха своето наказание и продължават да го изтърпяват. Над 50 семейства останаха фактически на улицата и в момента живеят в много тежки и неприятни условия…“
„Развитието на реформата в Съдебната система не бих оценил много положително. Дори последните новини по този въпрос показват, че българските власти искат отново да направят нещо колкото да мине. Общата картина не е много позитивна…“.
Насилието над жени
"Положението се влошава не от гледна точка на самото насилие, а от гледна точка на разбирането за него. Самата власт демонстрира страх от едни маргинални гласове, които искат да няма промяна на това положение - консервативната реакция срещу правата на жените, която се бори сега и със Стратегията за детето. Властите, когато трябва да защитават построяването на нови писти в природни паркове и на хотели без екологична оценка, всичко правят. Когато обаче трябва да защитават правата на жените, много бързо се съобразяват с всеки, който каже нещо против“.
