През изминалата година България отбеляза редица важни годишнини, свързани с установяването на дипломатически отношения с някои от най-големите и влиятелни европейски държави. Под знака на 140-години дипломатическо сътрудничество с Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австрия и Русия бяха проведени множество дискусии, изложби, публични събития, свързани с историята и бъдещето на тези дълготрайни и ползотворни взаимоотношения. Ето защо, в последния за годината материал, посветен на архитектурните бижута на България, избрахме да надникнем в историята на сградите, в които са се помещавали посолствата и резиденциите на чуждите пратеници у нас.
Обявената през 1879 г. за столица на новоосвободеното Княжество България – София, бързо започва да нараства и да се облагородява, привличайки вниманието на много чужди архитекти, които участват в обявените от младата българска държава конкурси за нови административни сгради. Те участват и в проектите за посолства, резиденции или домове на състоятелни търговци.
Сред първите дипломати, пристигнали у нас, още през 1879 година е представителят на Британската корона – лорд Уилям Палгрейв - разказва Мариана Мелнишка, автор на двутомно издание за архитектурните бижута в страната ни.
Първоначално той открива консулство в София. За построяването му предлагат парцел, който по онова време е бил в покрайнините на града. Повикан е британски архитект, който да проектира типична английска къща в едуардиански стил. Тъй като климатът у над не е като английския, прозорците на сградата са по-големи, за да поемат светлината. Строежът е завършен около 1914 година, в навечерието на Първата световна война. Тогава България не е на страната на Великобритания и сградата остава заключена. Когато войната свършва, там най-напред се настанява британско военно представителство, а по-късно става и посолство. Като дипломатическа мисия се използва по-малко, тъй като за административните функции се взима друга къща, а сградата, приличаща на малък дворец, става резиденция за посланика.
Британската култура от своя страна, прониква през последните десетилетия у нас, с помощта на Британския съвет. За него също е отредена една много представителна сграда, собственост на голям български търговец на тютюн, на име Дончо Палавеев – потомък на копривщенски възрожденец и поборник, финансирал Априлското въстание.
Други, забележителни за облика на стара София, сгради са посолствата на Австрия и Италия. Двете архитектурни бижута са част от украсата на една от главните входни артерии на града – бул. „Цар Освободител“ и имат много интересна съдба:
Още една от първите дипломатически мисии у нас е тази на Австро-Унгария, от 1883 година. За неин архитект е избран австриецът Петър Паул Бранг. Стилът на австрийското посолство, което строи е класически, неповлиян все още от сецесиона. Става така, че след около 30 години, след Първата световна война, Италия предявява претенции към победената Австро-Унгария. Естествено, победителката посяга и на територията на посолството на бившата империя в София.
Това, разбира се, не значи, че Италия няма посолство. То е в типичния венециански неоренесансов стил, чийто проектант е Енрико Бовио. Когато двете страни започват да спорят, вместо да воюват, всъщност си разменят сградите.
На същия булевард, любим на софиянци заради цъфтящите кестени, правят впечатление, две много близки на вид сгради, разположени по диагонал от двете страни на кръстовището при Софийския университет. Причината за това не е случайна, тъй като техният архитект е един и същ – австриецът Фридрих Грюнангер. Едната е построена за българския дипломат Харалампи Сърмаджиев, а другата – за тогавашния кмет на столицата Димитър Яблански. Съдбата на двете къщи е различна – тази на банкера попада в ръцете на добросъвестни собственици, които я поддържат, а днес е резиденция на турския посланик.
Тази на кмета пък след Втората световна война става посолство на Китай, а след като дипломатите я напускат, претенции към къщата имат наследници на фамилията, които дълго време не могат да я разделят. Така тя продължително е оставена на произвола и милостта на времето, но от 2011 г. е възстановена, благодарение на откритите оригинални архитектурни планове и превърната в частен клуб.
