Русия и Турция са на път да договорят примирие в Либия. Единствената пречка пред тях се казва Халифа Хафтар - генералът от Киренайка, който се стреми да превземе цялата бивша Джамахирия за сметка на международно признатото правителство в Триполи.
Това е прочитът на Кирил Семьонов - независим анализатор от Русия, на объркващите събития в Либия от последните дни.
Войските на Хафтар бяха принудени да се оттеглят от почти всичките си позиции в подстъпите на столицата. Заедно с тях от там си тръгнаха и руските наемници от групировката „Вагнер“.
В противоречие с тази информация Африканското командване на САЩ обяви, че Русия засилва военното си присъствие в Либия, изпращайки ескадрила изтребители МиГ-29 и фронтови бомбардировачи Су-24.
Към примирие ли водят тези събития или към ескалация - превръщане на Либия във втора Сирия, както твърдят френски официални представители - чуйте мнението на Кирил Семьонов, който е известен на запознатите с либийската тема с коментарите си в редица световни издания.
Интервю на кореспондента на БНР в Москва Ангел Григоров с Кирил Семьонов, експерт в Руския съвет по международни отношения и колумнист на американското специализирано издание за Близкия изток „Ал Монитор“.
Чия собственост за бойните самолети, които се появиха наскоро в Либия и които Африканското командване на въоръжените сили на Съединените щати обяви за руски?
Да започнем с това, че това изявление се появи със закъснение. Поне на мен ми се стори не достатъчно компетентно за нивото на представителите на цялото американско командване, които разполагат с достатъчно големи ресурси, за да представят по-убедителни доказателства от тези неизвестно къде направени снимки. При това информацията за прехвърляне на самолети в базите Джуфра и Хайким в Либия вече беше известна. Американците фактически взеха информацията, която блогъри, представители на правителството на националното съгласие и други информирани хора вече бяха разпространили.
Разбира се, не е възможно там да има самолети Су-35, защото това е скъпа машина. Тя се използва ограничено в Сирия за създаването на зонална противовъздушна отбрана, която изобщо не е необходима в Либия. Що се отнася до самолетите МиГ-29 и Су-24, то и тук няма доказана руска следа.
Доколкото ми е известно, преговорите за доставката на самолети за Хафтар се водят отдавна и изглежда, че в тях участва не само Русия, но и Обединените арабски емирства. Още в края на април се разглеждаха варианти за доставка на самолети МиГ-29 от авиопарка на Башар Асад. Възможно е да е ставало дума и за беларуски самолети. Изглежда по някаква причина сирийските самолети не са устройвали Хафтар и в крайна сметка той е получил самолети или от Русия, или от Беларус.
Принципният въпрос, разбира се, е, че всичко това става в нарушение на ембаргото върху оръжейните доставки, а не че Русия изпраща в Либия своята авиация. Това не е руска авиация, а авиация на Либийските арабски военновъздушни сили, т.е. на Хафтар. Той е купил тези самолети. Откъде, е друг въпрос. Те са напълно достъпна цел за турската противовъздушна отбрана. Без никакви угризения на съвестта турската противовъздушна отбрана или снабдените с ракети със среден обсег турски фрегати край брега могат да ги свалят. Без да се притесняват от конфликт с Русия.
Защо Съединените щати обвиняват Русия, че с действията си задълбочава военния конфликт и влошава хуманитарната ситуация в Либия?
Достатъчно дълго време мислиха откъде да започнат и решиха да се захванат с тези самолети. Силите на Правителството на националното съгласие с подкрепата на Турция отблъснаха силите на Хафтар от Триполи. Руските наемници се изтеглиха от фронта. Естествено всичко това прилича на някаква руско-турска игра на либийски терен. Изглежда задачата е да бъде възстановен преговорният процес. След изтеглянето на силите на Хафтар от Триполи Сарадж може да се съгласи да продължи диалога. В Съединените щати разбраха, че Русия и Турция могат да се опитат да направят това, което не им се получи през януари в Москва. Тогава Хафтар и Сарадж трябваше да подпишат споразумение за прекратяване на огъня. Хафтар избяга без да го подпише. Изглежда е получил някакъв сигнал от някои други свои партньори и съюзници. Този път изглежда, че Русия и Турция имат сериозно намерение да принудят страните да седнат на масата за преговори. Съединените щати се оказаха извън играта и се опитват по този начин да се върнат в нея.
Ще продължава ли и занапред Русия да залага на Халифа Хафтар?
В Москва никога не е имало илюзии, че Хафтар може да спечели войната. Затова Москва работеше и с двете страни. В Москва разбираха, че правителството на националното съгласие със сигурност ще остане в играта. То можеше да загуби битката за Триполи и да приеме едни или други условия, но това нямаше да бъде разгром или капитулация. Това щеше да бъде мирно споразумение под диктовката на Хафтар. Когато се видя, че Хафтар търпи поражение при Триполи и силите на Правителството на националното единство започнаха настъпателна операция с подкрепата на Турция, Москва още повече промени позицията си. В Москва започнаха да мислят, че като цяло Хафтар пречи на руската политика в Либия.
Москва наистина иска там да започне мирен процес или поне да се възобнови нормалният износ на петрол, за да могат да работят руските петролни и газови компании. Опитите на Хафтар да си решава проблемите по военен път не са изгодни за Москва и затова тя все повече залага на председателя на Палата на представителите в Тобрук Агила Салех.
Халифа Хафтар ли се оказа най-голямата пречка пред продължаването на мирните преговори?
На Хафтар трябва да му се покаже, че не може повече да разчита на предишната подкрепа и че Турция и Правителството на националното единство могат да продължат успешната операция. Хафтар няма друг изход освен да започне преговори. Ако не се съгласи, ще се окаже не само отблъснат от Триполи, но може и да загуби много повече. Въпросът е при какви условия ще започнат тези преговори.
Споменахте за ролята на руските наемници. Официалната позиция на Москва е, че дори и да има руски граждани в Либия, то те не представляват интересите на руската държава. От друга страна общоизвестен факт е, че частната военна компания „Вагнер“ е свързана с близкия до президента Владимир Путин олигарх Евгений Пригожин. Чии интереси защитават тези наемници?
Русия, т.е. официална Москва не ги е изпращала в Либия. Те се намират там по силата на някакви договорености между самия Хафтар, неговите спонсори от Обединените арабски емирства и лицата, които ръководят действията на тези наемници. Това са неправителствени структури. Естествено тези наемници не бива да бъдат отъждествявани изцяло с Москва. Друг е въпросът, че Русия не възпрепятства дейността им. Нито ги осъжда, защото в дадения случай те са един от факторите, чрез които Русия може да влияе на Хафтар.
Можем да кажем в заключение, че започването на нови мирни преговори е по-вероятният сценарий от продължаването на бойните действия?
Да. Засега изглежда, че Хафтар и Тобрук ще бъдат принудени да възстановят участието си във всички структури, предвидени по време на берлинската конференция. Другият проблем е Сарадж, който не иска да води диалог с Хафтар, смятайки го за престъпник. Турция обаче може да повлияе на Сарадж, който зависи от нея в по-голяма степен, отколкото Хафтар зависи от Москва. Ясно е, че да се преговаря с Хафтар ще бъде трудно и най-вероятно диалогът трябва да се води между двама легитимни представители - Сарадж и председателя на Палатата на представителите Агила Салех. Рано или късно ще се наложи Хафтар постепенно да бъде изваден от играта, защото пречи на мирния процес.
Интервюто можете да чуете от звуковия файл.
