14
Няколко десетки негодни за живеене постройки, разломи, а на места и пропаднала пътна настилка, презастрояване, липса на дренажна канализация за подпочвени води, близо 70+ дка, 500 метра дължина, половин дузина обещания...
Така, с няколко думи, може да се опише титулованото за най-опасното свлачище в България – това в местността Трифон Зарезан по панорамния път от Варна за курорта "Златни пясъци". Нареченo e неофициално по името на някогашния едноименен ресторант, от който днес стоят само основите и колоните, покривът и част от украсата по стените.
Е, и спомените за кебапчета и кюфтетата, които се сервираха в него.
Макар земята в района да се движи от 2001, "голямото пробуждане" е през зимата на 2005, точно преди 16 години. Оттогава досега, разликите в активното движение на земните маси, са само в милиметрите. Скорошна промяна в ситуацията не се очаква. Има надежда, че земята някой ден ще спре да се движи или пък над района ще се изсипе "манна небесна" под формата на нов път, а защо не и мечтаното от мнозина укрепване.
Проблемът е, че освен многото пари, които ще са нужни, част от частните собственици не пускат и тежката сондажна техника, която трябва да извърши геоложките проучвания, вкл. и в имотите им, а без изследвания няма как.
През 80-те години на миналия век от свличането на земните маси пострада вилата, която държавата построи в района на Трифон Зарезан като подарък за оперния певец Николай Гяуров. Въпреки, че теренът беше локално укрепен, тя остана необитаема.
На практика, свлачищният терен, чиято най-висока част е на около 35 м. над морското равнище, обхваща частни терени, общинска и изключителна държавна собственост (около 35 дка от свлачището всъщност се намират в морето). Как се действа във Варна в комбинацията на трите вида собственост и при значим обществен интерес варненци наблюдават отдавна и на друго знаково място - т.нар. "Дупка" в центъра на града.
Казусът с укрепването на "Трифон Зарезан" се притопля през година-две или се подхвърля като горещ картоф между държавата и общината във Варна. Големият проблем е откъде ще дойдат парите. Следващият по значимост - колко ще бъдат. Третият - дали ще стигнат...
Междувременно, в омагьосания кръг, с който хората вече отдавна са свикнали, геоложката презумция за съчетанието на натиск и време дава все по-видими резултати.
При всеки по-обилен дъжд, милиметрите свличане "изяждат" сушата. Понякога по половин мм, понякога с по 2-3 мм. Понякога за ден, по-често за година.
От малко над 1 600 свлачища в България, над 60 се намират край Варна - активните са около 18, а общо по черноморското ни крайбрежие са над 300, сочат данни на Института по география при БАН. "Трифон Зарезан" е най-опасното от тях. Дълбочината му е около 50 метра.
През зимата на 1997 г. в съседната местност Кабакум свлачище разруши повече от 100 сгради на площ от 200 дка. Укрепването на "Кабакум", който е на няколкостотин метра южно от "Трифон Зарезан", продължи с години, тъй като трябваше да се изгради изцяло ново пътно трасе на мястото на свляклото се в морето. Двата района се разделят от Международния дом на журналистите.
На стотина метри от там - в горната част на свлачището, мантинели ограничават затвореният вече повече от 15 години панорамен път за Златни пясъци, бележейки мини паркинга за колите на някои от живущите в района. Някога там се намираше паркинга до пропадналия ресторант и автобусната спирка "Спорт палас".
За Лидия Атанасова, която от шест години живее и работи точно там, видима промяна няма. Липсват хората, зимата са само местните. За сметка на това, през летните месеци е като на парад. Туристите са толкова много, че не можеш да се разминеш. А селфитата пред разрушения ресторант са задължителна атракция.
За младежките групи на лагери или тренировки в близката база на "Спорт Палас" - някога база на Национална спортна академия, свлачището е неизменен елемент от престоя. Търсенето им на силни усещания се съчетава с пиене на бира и енергийни напитки или пушене на цигари. Потвърждение за думите ѝ са стотиците захвърлени кенове и бутилки в района под пътя, понякога дори струпани на купчини и, разбира се, скрити в полуразрушените постройки. На места винкелът, който опасва част от терена и изтръгнат със сила.
Надолу (към морето) промяната в свлачището е видима, обяснява живеещият в района от десетина години Тодор Рачев. Иначе и той е чувал в различните години, че "нещо ще се прави". Кога - никой няма идея, но за последно е било "наскоро".
Толкова наскоро, че никой вече не вярва, че ще доживее деня, в който ще стане свидетел на укрепването на терена. За мнозина това дори вече не звучи като научна фантастика. Въпреки това обаче хората продължават да живеят в района, да паркират колите си, да пазаруват. Към местните, които пребивават в района от десетилетия, в последните години са се присъединили и семейства родом от Руската федерация, допълва Лидия Атанасова.
Често се виждат и екипи на една от почистващите фирми във Варна - "ЗМБГ".
Следим постовете в различните групи за Варна в социалните медии и реагираме на снимките. Рядко получаваме и сигнали, обикновено се самосезираме, пояснява техническият ръководител Емил Йорданов.
Че плаж има - има!
Малък, кокетен и красив, той привличаше погледи преди години. Сега стъпалата към него са разрушени, а преодоляването на част от тях се равнява на кратка високоинтензивна кросфит тренировка.
Първите идеи за цялостно укрепване на пътя и свлачището в местността Трифон Зарезан датират от зимата на 2009 г. Тогава в Официалния вестник на ЕС се появи обява от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с която се търсеше компания, която да укрепи терена срещу сумата от 29 млн. лв. Срокът, визиран за проектирането и укрепването беше Коледата на 2012 г.
Преди 5 години на преден план излезе и екзотичното допълнение, според което използвайки морфологията на терена ще се изгради амфитеатър с минипарк, както и изкуствен риф в морето, в който по естествен път да се наслагне пясък и да се образува плаж.
Предвидената стойност е 16 млн. лв.
Според последните обещания, работата ще започне през април. Засега видимо-осезаема част е да се изгради канализация. Тя се очаква да е готова до края на 2022 г.
Докато проектите продължават "да набъбват" идейно и финансово, животът в най-опасното свлачище в България, не спира.
Появяват се и нови постройки, земята продължава да се "сближава с морето“ – средногодишно с поне няколко милиметра, боклуците се трупат на скришни места, младежи търсят екстремни преживявания, местните прескачат разломи и каверни, за да стигнат до домовете си...
„Няма къде другаде да отидем!“, отсича Тодор Рачев.
И заключава с думи, които звучат като опит за самоуспокоение. „Няма повече накъде. Земята ще падне още малко и ще се спре..."
Дали?
