С разпространяването на случаите на маймунска шарка в Северна Америка и Европа се появиха конспиративни теории, които твърдят, че има връзка между заразяването с нея и ваксините срещу Covid-19. Според редица постове на потребители в Telegram, Twitter, Facebook, 4Chan, Instagram и TikTok ваксините на различните производители отслабват имунната система и предизвикват появата на маймунска шарка като страничен ефект на имунизационните препарати.
За ваксините срещу коронавирус се твърди, че потискат имунната система, правят я по-податлива на заразяване с маймунска шарка и дори водят до развиването на синдром на придобита имунна недостатъчност.
Името е сходно със синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), причиняван от ХИВ (човешки имуннодефицитни вируси или на английски - HIV– Human Immunodeficiency Viruses).
Ролята на всички ваксини, включително на тези срещу SARS-CoV-2, е да помогнат на организма да се пребори с патогена, за който са предназначени, обяснява Световната здравна организация. Ваксините тренират имунната система, която е мрежа от клетки, тъкани и органи, така че да работят заедно и да справят с инфекцията, допълват от Британското общество за имунология. Ваксините подобряват функцията на имунната система, а не я отслабват.
В същото време синдром на имунна недостатъчност, придобита заради ваксини, не съществува.
"Това не е реален синдром", посочва пред агенция Ройтерс Дона Фарбър, професор по микробиология и имунология в Колумбийския университет.
Търсене в базата данни за биомедицинска литература PubMed показва, че няма открити резултати за термина синдром на имунна недостатъчност, придобита заради ваксини. Открива се само информация за СПИН, ХИВ или за имунитет, изграден вследствие на поставяне на ваксини. Резултати за подобна болест няма и в онлайн библиотеката за медицинска литература на "Кеймбридж".
Конкретно за ваксината на "Пфайзер" има обвинения, че води до автоимунно заболяване с проблеми за кожата и мехури, като това кожно автоимунно заболяване е всъщност маймунска шарка.
"Произходът на вируса на маймунската шарка е добре документиран и няма абсолютно никаква връзка с автоимунно заболяване" на кожата с мехури, категорична е пред Ройтерс професор Хайди Ларсън от Лондонското висше училище по хигиена и тропическа медицина.
Маймунската шарка "не е автоимунно заболяване, а инфекциозно", разяснява пред Ройтерс и доктор Амеш Аджала, експерт по инфекциозни болести към Университета „Джонс Хопкинс“.
Освен че не е автоимунно заболяване, маймунската шарка не е и херпес зостер, който да е страничен ефект от ваксините срещу Covid-19. Херпес зостер се причинява от вируса варицела зостер, който води до варицела. Варицела зостер спада към херпесните вируси, а маймунската шарка към поксвирусите (Poxviridae), т.е. херпес зостер и маймунската шарка се причиняват от вируси, които са от различни вирусни семейства, обяснява Дон Вин, преподавател в Университета "МакГил" пред Ройтерс.
"Доколкото ми е известно, няма странични ефекти от която и да било от ваксините, които да изглеждат като херпес зостер. А и херпес зостер не изглежда като маймунска шарка“, посочва имунологът Винийта Бал.
Според някои разпространители на конспиративни теории случаите на маймунска шарка са специфичен резултат от ваксинирането с "АстраЗенека/Оксфорд" (ChAdOx1-S) или с "Янсен" на "Джонсън и Джонсън" (Ad26.COV2.S).
Тези две ДНК векторни ваксини използват безопасен вирус, за да доставят протеини, които водят до имунна реакция, без да причиняват болест, както посочва Световната здравна организация.
Как действат този вид ваксини можете да видите и на инфографиката, изготвена от Съвета на Европейския съюз, Генерален секретариат.
Потребители в социалните мрежи смятат, че аденовирусът на шимпанзе, използван при ваксината на "АстраЗенека/Оксфорд" води до маймунска шарка. Същото се твърди и за ваксината на "Янсен", въпреки че при нея се използва човешки аденовирус тип 26.
"Аденовирусите са аденовируси, те не са поксвируси (маймунската шарка е поксвирус). Те са напълно различни семейства и нямат никаква връзка помежду си", обяснява пред Асошиейтед прес доктор Марк Слифка, експерт по микробиология и имунология и професор в Националния институт за изучаване на приматите в Орегон.
Аденовирусът, използван във ваксината на "АстраЗенека" и други подобни ваксини, не е в състояние да разболее хората по никакъв начин, подчертава и доктор Дейвид Фрийдман, професор по инфекциозни заболявания и председател на Американското общество за тропическа медицина и хигиена.
Освен това е напълно погрешно да се свързва маймунската шарка с аденовируса на шимпанзе.
От една страна, маймуните и шимпанзетата са различни групи примати.
От друга страна, маймунската шарка всъщност не се разпространява от маймуни. Нарича се маймунска заради това, че е установена за първи път през 1958 г. в лаборатория в Дания при маймуни, използвани за медицински изследвания. В природата обаче вирусът на маймунската шарка най-често бива откриван при гризачи. Нито маймуните, нито шимпанзетата са естествен гостоприемник за вируса на маймунската шарка, обяснява доктор Фрийдман.
Няма данни ваксините срещу коронавирус да причиняват като страничен ефект маймунска шарка. Освен това имунизационните препарати не отслабват имунната система и не водят до автоимунни заболявания, които предизвикват кожни заболявания. Твърдението, че ваксините срещу коронавирус са причина за маймунска шарка, е НЕВЯРНО.
------------------
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
