Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дроновете - къде е червената линия?

| обновено на 22.08.22 в 13:05
Снимка: Twitter

През март – по-малко от месец след началото на войната в Украйна, специализирани сайтове съобщиха за разбил се в район на украинската столица Киев дрон. Този дрон е бил идентифициран като „Куб-бла“ – пасивна бомба, създадена от поделението за дронове на оръжейния производител Калашников. Със своята максимална скорост от 130 километра в час и товар от бомби до три килограма, дронът се счита за едно от опасните средства, които Русия използва.
Специалисти предположили, че дронът бил предназначен за украинския президент Володимир Зеленски, за да бъде ликвидиран. Но бомбите на борда на дрона не избухнали. Украинската армия пък ползва турски дронове „Байрактар“. Те могат да излитат, кацат и летят автономно, но се нуждаят от човек, който да намира цели и да дава заповед за изстрелване на ракетите или бомбите.

Към Байрактарите се твърди, че САЩ са изпратили около 100 дрона Switchblades в Украйна. Цялата тази концентрация на новата технология е обяснима, става ясно от думите на проф. Димо Зафиров. Като част от работата си с дроновете в БАН, той потвърждава тенденциите, че ориентирането и анализите на изображения на дроновете се оставят в ръцете на изкуствения интелект.

Проф. Димо Зафиров обаче вписва нуждата от ИИ в един по-широк контекст. В чиято цел, дрон и задача не трябва да зависят от дистанционна комуникация с човек, която може да бъде блокирана или компрометирана.

Използването на руския дрон-бомба „Куб-бла“ притесни активисти на инициативата „Спрете роботите -убийци“. От 2013-а година кампанията призовава правителствата по света и ООН да забрани използването на автономни оръжейни системи.

„Сигналите за използването на „Куб-бла“ е показателно за нарастваща тенденция сред редица милитаризирани държави към разполагане на оръжейни системи с автономно насочване. В последната конфигурация той би функционирал като автономно оръжие, ако атакува цел въз основа на само данни, съответстващи на целеви профил, без човешко одобрение.“, написаха от инициативата.


Все още се търси ясна червена линия. Във филм на инициативата, озаглавен „Код без морал“, софтуерният инженер Лаура Нолан обяснява:

“Когато говорим за автономност при оръжейна система, това означава да избира целите си, да определя цели и да избира дали и кога да използва оръжието. На практика може да вземете всяко едно въоръжение, което е дистанционно контролирано, да му актуализиране софтуера и вече имате автономна бойна система. Затова казваме, че такива системи могат да бъдат всякакви видове. Със сигурност имаме летящи автономни дронове, танкове. Има голям интерес към автономните подводници. Компютърните системи са с висока сложност. И затова съществува много голям риск да се случи нещо нежелано“.

„Войната в Украйна допълнително ускори търсенето на дронове“, казва пред американското списание „Форчън“ Даган Ари, директор по продажбите и маркетинга на израелска отбранителна компания за боеприпаси. Търсенето е намалявало до 2020 г., когато избухва войната между Армения и Азербайджан.

В този конфликт Азербайджан използва усъвършенствани безпилотни самолети и боеприпаси, за да унищожи по-големия арсенал от танкове и артилерия на Армения, припомня списание „Форчън“. Изданието цитира и данните на Allied Market Research, които са изчислили, че глобалният пазар на всички видове смъртоносни оръжия с ИИ расте бързо, от близо 12 млрд. долара тази година до очакваните 30 млрд. долара до края на десетилетието.

Проф. Димо Зафиров, който се занимава в БАН с разработката на дронове казва, че и българските учени вече са „качили компютър“ на дрона. Но не дава много подробности за какво ще е нужен той.

Антон Пулийски, който е председател на Асоциация “Обединено дрон общество” разказва, че и в България вече има общност, която да обсъжда етичните и правни аспекти за употребата на дроновете. Тя се казва Клъстер за интеграция на нововъзникващи технологии. И извън темата за военното приложение – Антон Пулийски обяснява как комбинацията между ИИ и дронове всъщност е полезна за човека.  

Чуйте репортажа в звуковия файл.

Снимки: Twitter
По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна