Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Хавиер Бараязара е президент на Международния алианс на фестивалите на планинарско кино, основател и директор на Международния фестивал в Билбао, а тази година беше и председател на журито на Банско филм фест.
Роден е в Билбао, Испания през 1961 г. Завършва баска филология, а по-късно специализира аудиовизуална комуникация. От 1989 г. работи в Баската обществена телевизия като оператор, монтажист и режисьор, продуцира късометражни и документални филми за катерене и алпинизъм по цял свят.
Интервю на Таня Иванова
"Първо започнах да ходя по най-близките и най-лесните планини - на мястото, където винаги съм живял. То се намира на крайбрежието. По планините съм от 3-4-годишна възраст, първоначално - качен на раменете на дядо си. Така се случи, че през последните години има много алпинисти от Страната на баските, защото връзката ни с планината е вид култура и всички от много малки или по линия на някакви групови занимания, организирани от училище, сме имали възможност да опознаем планината и да се сближим с нея. Предишните поколения обаче считаха, че хората, които се занимават с планинарство, не са - как да го кажа - не са много добре адаптирани в обществото. Аз имах щастието да се родя малко по-късно и когато започнах да ходя по по-високи планини, имахме вече някого за пример, имахме кого да следваме и от кого да се учим. Когато бях на 18-20 години, на върха беше Себастиан Алваро - много харизматичен човек, пример за подражание. Тогава на него му хрумна брилянтната идея да направи серия от документални филми за планината, наречена "На ръба на невъзможното". Тази поредица предизвика голям фурор", разказва Бараязара.
Започва кариерата си като учител - завършил е баска филология, но много скоро след това изоставя преподавателстаката дейност и започва да работи като оператор в баската телевизия.
"Когато станах на 40 години, съдбата ме насочи към нещо, което никога не съм предполагал - всички мечти, които съм имал, докато гледах документални филми, започнаха да се сбъдват. Тогава - случайно или не, се свързах с двама баски братя-катерачи, братята Поу. Те ме взеха в екипа си за един проект, който продължи 5 години - работех в него като оператор и като режисьор. Така започна всичко, така попаднах в света на фестивалите. През 2008 г., заедно с мой колега основахме фестивала в Билбао, 3 години по-късно влязохме в Международния алианс на фестивалите за планинарско кино".
Хавиер Бараязара получава редица награди - освен за документалната телевизионна поредица „7 стени, 7 континента”, заснет с братята Поу, е отличен за филмите си, заснети в Мадагаскар, Тасмания, на върховете Транго Тауър (в Пакистан), Фиц Рой (в Патагония) и Зеруа (Антарктида).
Тъй като работя по първия си филм, не мога да не го попитам за съвети - 3 неща, които веднага му идват наум:
"Първо, човек трябва да е верен на себе си и на историята, която иска да разкаже. Филмът не трябва да бъде прекалено дълъг - това е много важно. За всичките тези години съм разбрал и, че сценарият е особено важен. Той трябва да е много хубав! Ако нямате опит като сценарист, по-добре си намерете сценарист. Това винаги се отличава - филм с добър сценарий. Освен дължината и сценарият, много е важна музиката. Ако имате възможност за музика, специално композирана за филма, би било най-добре".
Казва, че като президент на филмов фестивал е изгледал хиляди планинарски филми - всяка година между 250 и 350.
А на какви критерии трябва да отговаря един фестивал, за да бъде успешен?
"Преди всичко трябва да може да привлича публика (Смее се). При нас това беше лесно, защото в края на 70-те и 80-те години имаше такъв фестивал в Сан Себастиан. След това доста често имаше конференции, организирани срещи с алпинисти и катерачи, защото те бяха много популярни.
Така че един добър фестивал трябва да има публика, но тя трябва да бъде привличана по някакъв начин - с хубави филми, с добри презентации. Организаторът трябва много да внимава какво иска публиката да гледа, какво я интересува. Освен това, фестивалът трябва да разказва не какви са постиженията по планините, какво е направено, а как, по какъв начин. Начинът за постигане на целта е важен и това ние го поставяме като най-важно условие".
Питам го, има ли нещо, което продължава да го впечатлява, да го очарова, да го изненадва, или всичко е вече направено?
"Продължава да ме изненадва способността на някои алпинисти и скиори, които всяка година успяват да направят още една крачка напред. Мисля, че сега преживяваме един от най-значимите периоди в изкачванията на по-ниски върхове - шестхилядници и седмхилядници, не на осемхилядниците. И се надявам, че тези постижения ще продължат и към осемхилядниците, тъй като знаем, че и там има още маршрути, които не са преминавани. И там има какво тепърва да се направи".
Интервюто с Хавиер Бараязара можете да чуете в звуковия файл.
7
