Британският министър на финансите Джеръми Хънт представи в есенното бюджетно изявление в четвъртък пакет от увеличения на данъците и съкращения на публичните разходи на обща стойност 55 милиарда паунда, настоявайки, че фискалната дисциплина ще помогне за задържане на галопиращата инфлация, съобщават Ройтерс и "Файненшъл таймс".
Мерките представляват промяна в политиките на консерваторите в сравнение с мащабните данъчни съкращения на предишното правителство, които предизвикаха сътресения на пазарите на британски облигации.
Той посочи, че хората са притеснени от "безпрецедентни глобални насрещни ветрове", които са довели до бързо покачване на цените.
Джереми Хънт също така отбеляза, че след отказа от т.нар. "мини бюджет" неговия предшественик Куази Куартенг, паундът се е засилил и доходността на британките дългосрочни облигации е спаднала.
"Доверието не може да се приема за даденост. Вчерашните данни за инфлацията показват, че трябва да продължим безмилостната борба, за да я намалим .... включително чрез ангажимент за възстановяване на нашите публични финанси".
Финансовият министър обаче обеща да защити уязвимите, дори когато изложи "трудните си решения" за публичните финанси. "Ние сме честни за предизвикателствата и сме справедливи в нашите решения", каза той.
Хънт определи високата инфлация като най-голямото предизвикателство за икономиката, идваща толкова скоро след коронавирусната пандемия, която се случва веднъж на едно поколение.
Той каза, че МВФ очаква една трета от света да бъде в рецесия през следващите месеци, но настоя в днешното си изявление, че задаващата се рецесия в Обединеното кралство ще бъде по-плитка в резултат на неговите фискални решения.
Въпреки че се запазват основните данъчни ставки, Хънт посочи, че ще бъде намален прага, при който най-високата данъчна ставка от 45 процентни пункта става платима - от досегашните 150 000 паунда на 125 140 британски лири.
От 1 януари 2023 г. до март 2028 г. Обединеното кралство ще увеличи данъка върху неочакваните печалби ("свръхпечалби") за енергийните компании от 25% на 35%, както и данък от 45% върху производителите на електроенергия с ниски въглеродни емисии, за да може държавната хазна да събере 14 милиарда паунда през 2023 г., като Хънт подчертава, че тези данъци трябва да бъдат "временни и да не възпират инвестициите".
Той също така разкри целта си за намаляване на търсенето на енергия в страната с 15%, включвайки 6 милиарда паунда финансиране за изолация и енергийна ефективност. В тази връзка Хънт ще създаде работна група за енергийна ефективност. Обединеното кралство ще продължи с изграждането на атомната електроцентрала Sizewell C.
В същото време таванът на енергийните сметки за британските домакинства ще остане 2500 паунда до април догодина, след когато ще се повиши до 3000 паунда.
Минималната заплата пък ще се повиши с 9,7% до 10,42 британски лири на час, докато държавните пенсии, обезщетения и данъчни кредити ще бъдат увеличени с 10%, за да се противодейства на инфлацията.
Данъчните прагове за доходите на физическите лица, националното осигуряване и върху наследството ще бъдат замразени до април 2028 г. Необлагаемата надбавка върху подоходния данък и прагът от 40 пункта ще бъдат замразени до април 2028 г., ход, който ще събере милиарди лири в хазната.
Надбавките за национално осигуряване и данък върху наследството също ще бъдат замразени за същия период, за да се съберат повече пари за хазната.
"Дори и след това все още ще имаме най-щедрия набор от данъчни облекчения от всяка друга страна от Г-7“, каза Хънт.
Финансовият министър също така обяви, че надбавката за дивидент ще бъде намалена от 2000 на 1000 паунда през следващата година, след което и до 500 паунда от април 2024 г. Годишното освобождаване за капиталовите печалби ще бъде намалено от 12300 на 6000 британски лири през следващата година, след което до 3000 паунда от април 2024 г.
Електрическите превозни средства вече няма да бъдат освободени от автомобилен данък от 2025 г., за да се компенсират спадащите приходи от бавното намаляване на бензиновите и дизеловите автомобили преди постепенното спиране на продажбите им в края на десетилетието, посочи от британският финансов министър.
Хънт каза, че ще отпусне допълнително безвъзмездно финансиране за социални грижи за възрастни в размер на един милиард паунда през следващата година и 1,7 милиарда паунда година по-късно. Той посочи, че ще накара Националната служба по здравеопазване (NHS) да създаде "независимо проверен план" за увеличаване на броя на медицинските специалисти, необходими след пет, 10 и 15 години. Финансовият министър каза, че ще увеличи бюджета на NHS с 3,3 милиарда паунда през всяка от следващите две години.
Джеръми Хънт обяви и пакет от облекчения за бизнес тарифите в размер на 13,6 милиарда паунда, за да се противопостави на увеличението на таксата за стотици хиляди компании, което трябва да стане през април следващата година.
Правителството ще инвестира допълнителни 2,3 милиарда паунда в образованието, като Хънт се аргументира, че Консервативната партия остава ангажирана с подкрепата на сектора.
Джеръми Хънт каза, че предприеманите мерки ще осигури "балансиран път към стабилност", отбелязвайки в същото време, че Службата за бюджетна отговорност (OBR) е потвърдила, че Обединеното кралство сега е в рецесия.
Хънт каза, че OBR прогнозира, че нивото на инфлация в Обединеното кралство ще бъде 9,1% тази година, последвано от 7,4% през следващата година. "От OBR потвърждават, че днешните ни действия помагат на инфлацията да спадне рязко от средата на следващата година. Те също така смятат, че Обединеното кралство, подобно на други страни, сега е в рецесия. Като цяло тази година все още се прогнозира икономиката да нарасне с 4,2 процента", каза той.
Според него OBR твърди, че по-високите цени на енергията са допринесли за по-голямата част от низходящата ревизия на кумулативния икономически растеж от март насам.
"OBR също така очакват повишаване на безработицата от днешно ниво от 3,6% до 4,9% през 2024 г., преди да спадне до 4,1%“, каза той.
Финансовият министър също така потвърди, че ще бъдат въведени две нови фискални правила:
"Първото е, че основният дълг трябва да спадне като процент от БВП до петата година от текущия петгодишен период. Второто е, че заемите на публичния сектор за същия период трябва да бъдат под 3 процента от БВП".
Службата за бюджетна отговорност, фискалният надзорен орган, изчисли, че съотношението на основния дълг към брутния вътрешен продукт, или количеството пари, взети назаем във времето спрямо размера на икономиката, ще нарасне до 97,3% до фискалната 2027/28 година. През фискалната 2025/26 г. този процент се оценява на 97,6%, доста над прогнозата на OBR от март за 80,9%.
