Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Екип в ЦЕРН обяви, че е получил 18 000 ядра антихелий, доказвайки тъмната материя

Посетители наблюдават детектора ATLAS по време на Дните на отворените врати в ЦЕРН, Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (CERN), близо до Женева, Швейцария, архив, септември 2019 г.
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Екип от изследователи в ЦЕРН обяви, че е успял да получи около 18 000 ядра антихелий, което показва съществуването на тъмна материя, съобщи БГНЕС, като цитира "Wired Magazine".

През 2010 г. физиците, работещи в Големия адронен колайдер, успяха да получат много необичаен вид антиматерия, известна като "антихелий". Антиматерията е нестабилна форма на материята, която анихилира (унищожават се и цялата им маса се превръща в енергия ), когато се срещне с обикновената материя, а антихелият е двойник на антиматерията на обикновения хелиев атом - същият елемент, с който се пълнят например балоните, с които украсяваме нашите партита. Никой досега не е откривал частица антихелий на Земята, но тя може да се окаже ключът към разрешаването на една от най-големите загадки на физиката - природата на тъмната материя.

Според физика-изследовател от ЦЕРН Иван Воробьов антихелият се среща много рядко, но въпреки това учените смятат, че в нашата галактика може да има доста голямо количество от него. Това е така, защото според тях антихелият може да се появи при разпадането на тъмната материя - невидима субстанция, която според някои теории представлява 85% от цялата материя във Вселената. Екип от изследователи, ръководен от Воробьов, обяви, че е успял да получи около 18 000 ядра антихелий - и което е по-важно, учените използвали резултата, за да изчислят вероятността, с която наземните детектори биха могли да засекат антихелий, пристигащ от дълбините на космоса и вероятно представляващ фактор, който показва съществуването на тъмна материя.

Между 2016 г. и 2018 г. екипът на Воробьов успял да наблюдава повече от един милиард сблъсъка на частици по време на експерименти в 16-километровия пръстен на ускорителя LHC, разположен в Женева.  "Филтрирахме само частта (от информацията), която ни интересуваше", казва физикът, който е участник в съвместния експеримент ALICE, осъществил проекта (абревиатурата ALICE означава ALarge Ion Collider Experiment, т.е. "експеримент с голям йонен колайдер").

По-специално екипът на Воробьов се фокусирал върху вид античастица, известна като антихелий-3, състояща се от два антипротона и един антинеутрон. Екипът на Воробьов не е първият, който получава антихелий-3: тази античастица е наблюдавана за първи път през 1970 г. и също е получена в колайдер. Но никой не е успял да го открие в природата. Има теория, че въпреки това, че антиматерията се образува естествено на нашата планета, тя обикновено се състои от леки частици като позитрони (античастици на електроните, които са хиляди пъти по-малки от антихелия). Антихелий-3 обаче е сравнително тежък и колкото по-тежка е частицата антиматерия, толкова по-рядко се появява.

Както експериментът в Големия адронен колайдер, така и анализът на данните са важни за науката, защото затвърждават убеждението на учените, че стратегията за търсене на тъмна материя трябва да се съсредоточи върху откриването на антихелий в космическото пространство, се отбелязва в публикацията в  "Wired Magazine".

Експериментът ALICE поставя основите на нов подход, който ще помогне за разгадаването на тайната на тъмната материя, се отбелязва в изданието. 


По публикацията работи: Мария Йорданова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна