Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Николай Генов разказва за виртуалното от древността до днешната метавселена

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Основните идеи за понятието за виртуалното от древността до днешната метавселена ще представи Николай Генов тази вечер на специална лекция пред публика в галерия КО-ОП.

  • Генов е доктор по теория на литературата и главен асистент в Института за литература при БАН. Изследователските му интереси са в областта на научната фантастика, дигиталните медии и видео игри.  

Темата на лекцията е "Виртуалното, реалното и фантастичното".
На нея ще бъдат представени основните идеи от дисертацията на Генов “Виртуалният човек. Опит върху Фантоматиката”.

▲ Николай Генов   Снимка: Ива Стефанова

Събитието е в рамките на изложбата “Предели на възможното. Между виртуалното и реалното” и ще ни покаже допирните точки между теорията и практиката на виртуалното - колко близо са те помежду си и каква е дистанцията на научната фантастика спрямо ежедневието ни. 

Генов ще представи философски аспект на виртуалното, развитието на понятието и ще проследи как се развива в научнофантастичната литература

Гостите на събитието ще могат да участват в дискусия за виртуалното и същевременно ще могат да го изпитат, като видят какво е нивото на този тип технология във виртуалния свят. 

Ще бъде представена и книгата на Николай Генов “Виртуалният човек. Опит върху фантоматиката”, публикувана през 2022 година. В нея авторът се опитва да изолира понятието виртуално с речника на Станислав Лем - фантоматично е цялостното поглъщане на човек от една симулация, а според Генов ние изоставаме в това отношение и за да достигнем фантоматичното, това би означавало да загубим човешкото, до някаква степен. Според него човешкото не може да бъде заличено, защото винаги трябва да има един жизнен минимум, а той избира този жизнен минимум да бъде човешкото тяло. 

“За да има потапяне, трябва да има едно тяло, което се потапя. Въпросът е какво ще запазим от човешкото, въвличайки се в тази надпревара с машините?” 

Според Николай Генов научната фантастика много често е спрягана за пророк, но като всяка литература се занимава с възможните светове. За него в това отношение, по-важната функция на научната фантастика е диагностичната

“По-важно е да мислим за настоящето докато четем научната фантастика и какво от настоящето можем да проектираме там. Така правят и великите автори на научна фантастика - те проектират настоящето, удължават го. Но по-важния въпрос е какво се случва сега.” 

Входът за лекцията от 18:30 е свободен.

Чуйте повече в разговора с учения.

По публикацията работи: Георги Нейков
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени