Историята със "срещата" на руския изтребител Су-27 с американския дрон за наблюдение "Рийпър" над Черно море преди дни отново ни напомни, че дроновете са предпочитаната технология за подкрепа на армиите. И у нас е така, но в повече пожелателен и по-малко реален мащаб. Взимат ли си поуки от практиката българските военни, накъде може да тръгне историята на модернизацията на армията ни. Има ли изобщо шанс за българските фирми да се занимават с военни дронове?
От иранските дронове "Шахид" през украинските 3D принтирани, турските "Байрактар" до американските "Рийпър" и Global Hawk. Това са само част от примерите за използването на технологията на дроновете. Но дори и често появяващите се примери от фронта в Украйна за употребата им, не могат да ви подготвят за бъдещето, което тази технология има. Особено във условията на война. Заради дроновете, в бъдеще "няма да има установена фронтова линия, защото заплахата може да дойде отвсякъде. Дроновете могат да пускат ракети от големи разстояни". Това казва израелският полковник от запаса Моше Манор. Като военен от израелската армия, неговата работа била да командва системата за откриване на заплахи в небето над Израел. А като консултант към най-голямата държавна израелска отбранителна компания задачата му е да обяснява от какви подобрения се нуждаят радарите заради дроновете.
"През следващите десетилетния ролята на безпилотните летателни средства ще се увеличава. Развитието им ще засегне скоростта, височината на полета и възможностите. Те ще носят оръжие. Част от тях ще са самоубийци, не всички. Но ако търсите тенденцията, кристално ясно е, че преминаваме от пилотирани самолети към безпилотни средства. Голяма част от тях ще летят на ниска надморска височина с невидима за радарите технология. Виждаме разпространението на стелт технологията. Но комбинирането и с нисък полет ще е предизвикателство за откриване. Затова, като разработчици на радари, ние търсим решение как да различаваме приятелските от вражеските дронове. Така че това ще бъдат предизвикателствата на следващия ден. Употребата на дронове в Украйна е само кадър от един дълъг филм. Ако гледаме "кадър по кадър" този филм, виждаме все по- честата употреба на непилотирани въздухоплавателни средства. Иранските дронове "Шахид" може да се видят и в Ливан, можем да ги видим и в Йемен. Или във всяка друга група, симпатизираща на Иран. Така че тенденциите за употреба на подобни дронове е очевидна. Те са евтини, прецизни за прицел. И макар да не носят големи заряди, 50 килограма е, но е достатъчно да унищожи способностите ви или да ви пречи през цялото време. Технологията за дроновете е вече тук. Дори като го погледнете финансово – дроновете излизат по- евтино от изтребител. Не застрашавате хора на мястото на бойните действия. А тъй като цената им не е висока, можете да имате огромен брой от тях и не е необходимо да обучавате пилот и не поемате риск. За част от мисията се допълват със съществуващите изтребители".
Българската армия също използва дронове. Специалните сили ползват за свои си нужди такава машина. Въпреки че сега тя се използва и за откриване на бежанци по границата ни с Турция. Дронове има и в други части. Но не масово, както модерната тактика на бойната подготовка изисква. Това свидетелства и проф. Димитър Недялков. Той е полковник от резерва, преподавател във Военната академия в София. И през 2012-та година пише за армията първата Концепция за използването на дистанционните управляеми летателни системи. Сега имало нова, припомня Димитър Недялков, но без промяна в нагласите:
"Ние пишем концепции обаче България изостава по отношение на превъоръжаването точно с такива системи".
А фактите го допълват. Опити за целенасочено купуване на военни дронове има от 2019-та. Тогава 24 фирми са били питани за участие в конкурса на стойност около 25 милиона лева. Миналата година в Плана за модернизация до 2026 г. проектът за доставка на дронове беше с възможен бюджет между 500 и 999 милиона лева. Проектът беше в етап проучване на пазара. Тогава разговори имаше дори и с турския производител на дронове "Байрактар". Но искането на депутатите от 48-мия парламент да се пишат нови модернизационни планове остави в предизборна глуха всичко.
От думите на Димитър Недялков става ясно, че докато превъоръжаването на армията ни е в "предизборната глуха", войната в Украйна всеки ден дава примери за това как дроновете се използват в реални бойни действия.
Изводите, които авторът на първата ни концепция за използването на дронове в армията - професор Димитър Недялков, вероятно ще си ги направят и анализиращите войната в Украйна. Такъв анализ е поръчан на Института по отбрана. По-важният анализ за професор Недялков е как да се премахне парадоксът.
Български фирми не произвеждат военни дронове, обобщи проф. Недялков. Но пък българските фирми, които искат да работят по военни проекти с дронове, разчитат на програми на ЕС и НАТО. Примерът дава Иван Димитров. Той е начело на българската компания за софтуер, която е участвала в разработката на част от комуникацията на американския стратегически безпилотен дрон Global Hawk. В началото на войната в Украйна този дрон вече летя над Черно море.
Иван Димитров от българската компания, която е правила комуникацията на дрона Global Hawk, казва, че има още военни проекти, по които може да работи. За смесена киберзащита и реакция при инциденти с изкуствен интелект. А всичко това, наред с високите изисквания към компания, е подпомогнато от факта, че заради войната в Украйна НАТО и ЕС засилват взаимодействието си. И България е членка и на двата съюза.
Репортаж на Добромир Видев в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.
