Сагата Гари Линекер срещу ВВС приключи 1:0. След политически коментар в Туитър за миграционната политика на британското правителство бившата футболна звезда и водещ на популярното предаване на ВВС "Мач на деня" първо беше свален от екран, защото нарушил правилата за безпристрастност, както казаха от ВВС. А след това върнат, след мощна подкрепа на всички спортни водещи, анализатори, експерти и коментатори, които бойкотираха медията и предизвикаха пълен хаос в програмите й. Сандалът повдигна много въпроси – поддала ли се е корпорацията ВВС на натиск от правителството? Как ще възстанови доверието на публиката? И как трябва да съжителстват обществените и социалните медии? "За съжаление ВВС се вкара в много злополучна бъркотия по случая с Линекер", смята Сузан Франкс – професор по журналистика в Сити Юнивърсити в Лондон.
- Правителството отрича, но смятате ли, че Би Би Си е било поставено под натиск от министрите да отстрани Линекер от екрана?
- Вероятно ръководството е било поставено под натиск, но може би не директно. Може би самата корпорация много се е обезпокоила от факта, че Линекер критикува правителствената политика. Така че не е ясно как точно е бил оказан натиск, но определено някакъв натиск е имало.
- Колко са големи щетите за Би Би Си в резултат на този случай?
- Ще трябва да изчакаме няколко седмици или месеци да видим какви са щетите, но в момента усещането е доста неприятно, защото Би Би Си просто не трябваше да реагира по такъв краен начин с отстраняването на Линекер. В голяма степен може да се приеме, че медията изглеждаше глупаво през миналата седмица, което е достатъчно вредно за нея.
- Колко са резонни призивите за оставка на председателя на борда на директорите Ричард Шарп и генералния директор Тим Дейви?
- Мисля, че е прекалено крайно да се иска оттеглянето на генералния директор. Въпреки някои грешни решения, неговата оставка би била прекалено крайна мярка. Случаят с председателя на борда на директорите Ричард Шарп обаче е различен, защото освен, че той изобщо не се намеси и запази пълно мълчание през седмицата, си има други проблеми.
Вероятно е известно, че председателят на Би Би Си исторически винаги се назначава от правителството, а около назначаването на Ричард Шарп има доста неизвестни, заради близките му връзки с управляващите и дадените от него много пари на Консервативната партия. В момента също върви разследване как точно е бил назначен. Така че мисля, че проблемът е много по-сложен. Не мисля, че той ще подаде оставка заради призивите да се оттегли.
- Нека да се върнем на въпроса за обществените и социалните медии. Как обществените медии могат да оцелеят в голямата конкуренция на социалните медии? Да си спомним ерата на Доналд Тръмп, когато научавахме за намеренията му от Туитър, а не лично от устата му по обществените медии.
- Основният момент със сигурност е, че на обществените медии трябва да се вярва. Би Би Си е запазена марка за доверие. А това, което виждаме в социалните медии с вдигане на много шум, може да е вярно, но може и да не е вярно или пък да е преувеличено. Докато на Би Би Си, като обществена медия, може да се вярва, че ще излъчи истински, точни факти.
Точно това е начинът за оцеляване на обществените медии. Оцеляване като източник, на който може да се вярва, вместо да се вдига много шум, какъвто често е случаят в социалните медии. Проблемът е, че ако обществените медии загубят доверието на обществото, ще изпаднат в много трудна позиция, защото не е лесно да си върнеш доверието, когато хората са започнали да се информират за новините от Фейсбук, Туитър или други мрежи.
- Може би журналистите, които работят за обществените медии, много добре разбират, че има правила за безпристрастност и те трябва да се спазват, за да бъдат тези медии надежден източник. Но светът се променя, променят се и медиите. Вероятно трябва да се променят и някои насоки и правила. Гари Линекер е голяма фигура, пример за подражание, както се казва, свързван несъмнено с Би Би Си, но съм сигурен, че много хора са се запитали какъв е проблемът всъщност, защото той не изказва мнението си по Би Би Си, а в социална мрежа, както правят мнозина други. На всичко отгоре той е на свободна практика.
- Да, мисля, че точно оттук идва и объркването. Ако той бе водещ на новините или новинар, щеше да е кристално ясно, че не може да изказва лично мнение, защото това подкопава позицията му на безпристрастен новинар. Усложнението идва от това, че е той е голяма обществена фигура, както казвате, но в крайна сметка е спортен водещ и е длъжен да е безпристрастен при отразяването на спортни събития.
Ако Линекер направи коментар в подкрепа на Манчестър Юнайтед срещу Манчестър Сити например, това определено би било неприемливо. Но случаят не е такъв. Той говори за нещо, което е далеч от неговата област. Оттук произтича и объркването и въпросът какъв да е контролът от страна на Би Би Си върху обществените фигури, които не се занимават с новини.
- Струва ми се, че има и още нещо, защото като че ли правилата важат за едно нещо, но не важат за друго. Защото, когато някоя обществена личност си позволи негативен коментар за управляващите или за десните сили, веднага се надига вой, за разлика при такъв към опозицията или лявото политическо пространство. Говоря, разбира се, конкретно за ситуацията на Острова, в други държави ролите могат да са разменени. Какво мислите г-жо Франкс?
- Мисля, че точно за това се стигна до толкова чувствителна и спорна ситуация през миналата седмица. Защото се създаде усещане, че няма справедливост за начина, по който се съпоставя критиката от дясно и критиката от ляво. Защото бяха давани примери за критики срещу Лейбъристката партия, без да последва нищо и водещите се разминават със санкция. Така погледнат въпросът е много чувствителен.
