В постове във Фейсбук и в публикации в информационни сайтове се публикуват списъци с храни, в които може да се добавят насекоми на прах, целящи дезинформация на хората и внушавайки опасност за здравето (виж тук, тук и тук). Един от сайтовете цитира като достоверен източник Официалният вестник на Европейския съюз /Official Journal of the European Union, според който действително Европейската комисия разрешава пускането на пазара в рамките на Съюза на замразени, под формата на паста, сушени и прахообразни форми на ларви на Alphitobius diaperinus (малък мрачник).
От 2022 година вече може да се влагат в храните продукти от насекомите – на ларвата на малкия мрачник, одобрени от Европейския съюз. Насекомите, предназначени за човешка консумация, попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2015/2283 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно новите храни. Те са вписани в списъка на Европейския съюз на новите храни, който може да бъде видян в приложението на Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2470 на Комисията от 20 декември 2017 година за изготвяне на списъка на Съюза на новите храни.
В края на такива и сходни публикации е внушено как веществото хитин, съдържащо се в добавката за храна, може да нанесе вреди върху човешкото здраве и дори и да предизвика заболяване от рак.
Безопасен ли е хитинът и какво представлява той?
За да отговори на този въпрос, нашият екип се обърна към експерт - проф. Николай Начев, преподавател по етология и еволюционна морфология в катедра "Биология" на Факултета по природни науки към Шуменски университет "Епископ Константин Преславски".
ХИТИНЪТ е тип белтък, който се съдържа най-много във външния слой на членестоногите. Това означава, че хитин има не само в насекомите, но и в голяма част от морските дарове, които се консумират често, без това да е довело до тежки странични ефекти, които да са директно следствие от наличието на хитин.
По думите на проф. Начев той няма никаква хранителна стойност и ако се погълне ще бъде изхвърлен през храносмилателния тракт, защото в човешкият организъм няма ензими, които да го разградят. Хитинът би могъл единствено да раздразни червата, защото тази маса не би могла да бъде добре смляна. Има и научни статии, в които се говори за възможни алергични реакции, но те са прекалено малко на този етап, казва още проф. Начев.
Насекомите са в диетата на хората на много места по света, основно тропически райони. За един тунизиец или индус, както и в Мароко, яденето на насекоми сигурно ще предизвика отделяне на стомашен сок. Те са свикнали с този тип храна от деца.
По думите на проф. Начев, за да бъде разрешена употребата на насекоми в различни храни, е нужно провеждането на изследвания, които ще отнемат години. Хитинът ще бъде изолиран, а в храните ще бъдат влагани единствено протеинът от насекомите.
Цялото интервю с проф. Николай Начев може да чуете в звуковия файл:Твърдението, че хитинът от насекомите на прах предизвикват развитието на рак и други заболявания е НЕВЯРНО. Насекоми, в чийто екзоскелетна обвивка се съдържа хитин, се използват за храна в много държави, които ги приготвят по различни начини. Въпреки че той няма хранителна стойност, хитинът се отделя през храносмилателният тракт.
------------------
Този материал е изготвен по проекта „Пилотни радио-проверки на факти за по-надеждна медийна среда“ (#factcheckEI_BNR), изпълняван от Фондация "Европейски институт" и Българското национално радио с финансовата подкрепа на Европейския фонд за медии и информация (European Media and Information fund) – EMIF. Отговорността за съдържанието, подкрепено от Европейския фонд за медии и информация EMIF, е на автора и може да не отразява позициите на EMIF и партньорите на фонда – Фондация „Калуст Гулбенкян“ (Calouste Gulbenkian Foundation) и Европейския университетски институт (European University Institute).
Екипът на БНР за проверка на факти поема ангажимент за проверка на твърдения, които могат да подведат слушатели и читатели по важни теми. Сигнали можете да изпращате на имейл reporter@bnr.bg Други материали от Екипа за проверка на факти на БНР може да прочетете на https://bnr.bg/factcheck
