Българите зад граница отдавна проявяват жив интерес към реалността в родината. От една страна – тук са оставили свои близки и приятели и не им е безразлично как живеят те, а от друга – мнозина планират един ден да се завърнат. Повечето от тях обаче твърдят, че биха се завърнали при определени условия – да се създаде по-нормална среда за живот и възможност за реализация на потенциала им.
Роденият в Пловдив днешен жител на Германия и журналист в българската секция на "Дойче Веле" Александър Детев, вижда нелош потенциал в държавата ни. В последните десет години той прекарва голяма част от времето си в Германия и Австрия, но всеки път, когато се завръща у нас, вижда, че страната се променя към по-добро.
"България изглежда по различен начин в сравнение с времето, когато тръгвах за Виена преди десетина години – казва Алекс. – Има страхотни млади и прогресивни хора, които се развиват и които реализират чудесни неща въпреки обстоятелствата. Аз често се опитвам да намеря отговор на въпроса какво й липсва на България, за да напредва и да се развива. И все повече се убеждавам, че й липсва смелост. Ние се справяме, но можем да го правим много по-добре. Смелостта е дефицит в България. Основните пороци си ги знаем – несправедливост, бедност, корупция, недостатъчна свобода на медиите и т.н. Това са проблеми, които могат да бъдат решени само със смелост.
Надявам се, че с времето обществото ни ще придобие повече самочувствие. И в това е другият парадокс – гледайки икономическите показатели, България не е зле. Но, ако питаш хората, по-голямата част от тях ще ти кажат, че положението е много лошо. А то хем е много лошо, хем не искаме да направим нищо по въпроса. Знам, че коства усилия, но би било чудесно, ако се справим с този парадокс."
На въпроса ни би ли помогнал в подобно начинание, Алекс отговаря:
"В последните години прекарвам голяма част от времето си в България, но и когато съм в чужбина, никога не съм късал връзка с родината. Инвестирал съм немалко от времето и усилията си във всевъзможни инициативи в полза на България. И това важи за много българи зад граница. Освен това в днешно време за българите, живеещи в Европа, разстоянията не са големи. Полетът е час и половина и е напълно достъпен. Имам приятели, които живеят в чужбина, но се прибират всеки уикенд в България. Напълно възможно и постижимо е това и този ценен ресурс трябва да се използва. В крайна сметка, някога България е била на три морета, а сега е на 7 континента. Така че, какъв е проблемът?!"
Но винаги в тези разговори, като че ли има нещо недоизказано. Не казваме кой да направи всичко, за което говори Алекс.
"Това е като разговорът с огледалото. На въпроса "кой", обикновено отговорът е "някой, който не се справя". Ще кажа нещо смешно и банално за мнозина - хайде да започнем например да си изхвърляме боклуците разделно. Да, държавата може би не е организирала добре процеса, но и ние можем да положим усилия, имаме кофи пред домовете си. В Австрия или Германия, ако си хвърлиш хартията в кофата за пластмаса, те чакат неприятности. Т.е. започнат ли да се правят тези малки стъпки, да се поема отговорност, ще стигнем и до самочувствието, за което говорим, че ни липсва. Защото ще знаеш, че си си поставил задача и си я изпълнил. Така може да порасне самочувствието ти. Не само от миналото. Миналото е нещо прекрасно, от което да се учим, но не можем да черпим самочувствието си от него, защото хората в миналото са вършили достатъчно много за тяхното настояще."
Снимки: Личен архив на Александър Детев, БНР-архив, БГНЕС
