До 4 юни посетителите на виенската катедрала Вотивкирхе ще могат да преминат през изградения от българския иконописец Диан Костов лабиринт и да потърсят отговорите на екзистенциалните въпроси за пътя, смисъла и спасението чрез упование в Бог. Заради големия интерес енорийският свещеник Йозеф Фаруджа удължи със седмица изложбата, която с помощта на огромни платна, икони, фрески и плакати преобразява едно от най-красивите духовни средища в сърцето на Европа.
“Кръстопът: цената на избора” е включена в програмата на Вотивкирхе за Дългата нощ на църквите, която ще се проведе на 2 юни. Така катедралата, смятана за дом на чуждоезични християни от цял свят, ще остави вратите си отворени за вярващите, дошли чрез сътвореното от ръката на скромния творец – проводник на Божия промисъл, да открият надежда в нашите съдбовни времена. “Хората ни казват, че изложбата ги е докоснала в сърцето. Според тях видяното не е просто рисуване на икони, а преживяване с философски замисъл”, казва авторът й.
Още на входа хората попадат в кръгово кръстовище и могат да поемат по различни пътища. Единият от тях представлява 40-метрова магистрала, над която са поставени табели с посланията на обществото – да ставаме все по-състоятелни, да не остаряваме, да бъдем здрави. Тази част от изложбата символизира възможностите и изкушенията по пътя, стремежа ни към притежание и консуматорство.
Същинската част на изложбата е разположена в централния кораб на втория по големина храм във Виена, където се извисява единайсетметровото изображение на Исус Христос. Там могат да се видят също 72 икони, постери от стенописи и рисунки, а над всички тях се реят птици, създавайки илюзията, че летят.
Накрая инсталацията “Кой си ти?” изправя посетителите пред икона с огледало, в която да се погледнат пред очите на Бог и да видят постъпките си, желанията си, съвестта си, както и да си зададат най-важните въпроси.
“Недалеч от катедралата Вотивкирхе е университетът и тук идват много млади хора – продължава разказа си иконописецът. – И те споделиха, че изложбата в техните очи представлява съвременен прочит на религиозното изкуство, че го чувстват близко и че то по някакъв начин ги връща към вярата, към църквата, към този вид творчество, което към края на 19-и век е обхващало около 95% от сътвореното в световен мащаб, а днес е едва три-четири процента. Всъщност със съпругата ми Милена Ташкова (с нея изградихме концепцията) точно това искахме – нашите неща да бъдат съвременни, да вълнуват хората и те да ги разбират.”
Според Диан Костов вече не е достатъчно да нарисуваш някакво произведение и да го покажеш, защото хората искат да съпреживеят това изкуство и да бъдат част от него.
“Има велики шедьоври в църковното изкуство, но те са били за времето си – добавя той. – Голяма част от хората днес не им обръщат внимание, а и ги виждат навсякъде, включително в рекламите. И тъй като вече 30 години рисувам в българските храмове, съм забелязал, че когато направиш нещо малко по-различно, в него има нещо недоизказано, нещо, което да заинтригува хората, те му обръщат внимание. Когато обаче всичко наподобява старите образци, те само го поглеждат, но не се задълбочават в същината.”
В началото на епидемията от коронавирус Диан Костов рисува иконата “Света Богородица – Закрилница”, която дарява на лекарите в спешната болница “Пирогов” в знак на преклонение пред техния труд. Година по-късно пък разполага инсталацията “Животът е по-силен” върху силозите на международния път София – Видин, за да изрази надеждата, че ако бъдем заедно, животът ще победи.
“Разчитам случилото се като изпитание заради това, че хората като че ли се самозабравихме, смятайки, че можем всичко и че едва ли не няма Господ – казва още Диан Костов. – Но както се видя, един микроскопичен вирус може да затвори целия свят и да убие доста от нас. А дали си взехме поуките - честно казано, се съмнявам. След бедствието се отърсихме от първоначалния стрес и днес продължаваме да живеем по стария начин. Надявам се поне – след като дълго бяхме затворени и не можехме да общуваме, да сме осъзнали, че заедността е много важна за всички нас.”
Първия си религиозен трепет иконописецът изпитва като дете, вглеждайки се в иконата на Света Богородица в стаята на баба си. “Още от малък имах някакъв афинитет към вярата. Първото Евангелие си купих от антикварен магазин по времето на комунистическият режим”, спомня си той.
“В ателието на моя учител – големия художник Анастас Константинов, на една от стените беше изписано с въглен “По плодовете им ще ги познаете”. Тогава бях в четвърти-пети клас и не разбирах много какво означава това, но той ми обясни, че е цитат от Евангелието и че хората се познават по делата. Учителят ми каза и друго интересно: “Същото е при художниците. Направи така, че един ден да бъдеш разпознаваем”. Тези думи останаха в главата ми още като малък ученик и се опитвам да ги следвам и до днес.”
Посветеният на църковното изкуство творец поставя на първо място вярата, която е основополагаща в живота на всеки човек. “Без нея животът би бил по-труден, но ако вярваш, имаш упование и се надяваш, че ще дойде помощ”, добавя той.
Снимки: Екип на Диан Костов
