Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Стачката на сценаристи и актьори бавно стига и до индустрията на визуалните ефекти

Кърт Маклаклън: Заради стачката в Холивуд намалява и работата на специалистите по визуални ефекти

"Стачката няма да поправи нещата, продукциите трябва да инвестират повече във визуалните ефекти"

Снимка: Pixabay

Светът на визуалните ефекти - една огромна индустрия, която се изхранва от големите блокбъстъри, които Холивуд произвежда. Стачката на сценаристите и на актьорите обаче бавно стига и до тази индустрия, която и в Европа е доста добре развита. В списъка на хилядите хора, които правят визуалните ефекти на фантастиките и сериалите, има и българи. Кърт Маклаклън е един от хората, който работи с българи и прави връзката между фрилансърите във визуалните ефекти. Пред БНР Маклаклън казва, че заради стачката на сценаристите и актьорите, работата е намаляла. А изходът се вижда във възможността в момента специалистите по визуални ефекти да се насочат към по-малки или към европейски пазари.  

"Стачката не я очаквах", казва Кърт Маклаклън, чиято работа е да свърже специалистите по визуални ефекти с компаниите, които получават поръчки от големите студия да правят обработката на заснетия филм. Маклаклън казва, че от началото на стачката преди може би два месеца, наполовина намалил хората, с които работи.

"Мисля, че стачката официално започна в началото на май. Въпреки това, може би от няколко седмици, вече беше започнало да се говори, че това ще се случи. Малко по малко започна да се появява в новините. Това, което се случи, беше, индустрията като цяло, не само нашия бранш на визуалните ефекти, а цялата филмова индустрия … като че ли не го прие достатъчно сериозно. Чуваше се за това. И няколко седмици по-късно целият Ад се изсипа. Няма как да се опиташ дори да планираш нещата или да ограничиш щетите. Не изглеждаше, че е проблем, докато не стана проблем. Може би е можело да се направи нещо, за да се помогне в ситуацията. Но нямам престава какво". 

Но вашата индустрия не работи само с големите студия. Предполагам сте ангажирани и с по-малките или рекламната индустрия. Това не решава ли до някъде проблема с липсата на работа заради стачката? 

Хубавото при малките студия за визуални ефекти е, че не работят непременно върху всички неща от Холивуд и блокбъстъри. Така че някои от тези места всъщност не бяха засегнати или не са били засегнати толкова силно, като хората, които разчитат на Холивуд. Това е интересно, защото показва, че в някакъв смисъл можем да правим повече. Има проекти в Обединеното кралство, не мога да споменавам имена, но ние продължаваме работата по техните визуални ефекти и това е страхотно. Това води до интересна точка за разговор. Защо толкова много беше инвестирано само в работа в един сектор. Когато хората инвестират в акции и дялове, винаги разделят инвестицията си… 

Доклад на аналитична компания от март посочва, че Европа е вторият след Северна Америка пазар за визуални ефекти. Стойността на европейската част от бизнеса е около милиард и 400 милиона долара за 2022-ра година. И то в годината, в която глобалният пазар на визуални ефекти е достигнал 9,3 милиарда щатски долара. В Европа - Германия, Франция, Италия, Испания и Обединеното кралство са държавите, където този сегмент е развит. И именно от Великобритания Кърт Маклаклън вижда световната зависимост на работата в сектора на визуалните ефекти със стачката, която засяга основния доставчик на "суров материал" – САЩ.  

"Бих казал, че светът е много зависим. Великобритания, Европа, Канада, Индия – всички са засегнати от тези стачки. Мисля, че с актьорите, които сега стачкуват, стачкуват около 17 000 души, действията на тези 17 000 души засягат работата на милиони, милиони и милиони хора?  

В България имаме поговорката, че не трябва да слагаме всички яйца в една кошница.  

Това е точно така. Тази гледна точка на разговора дава поглед за търсене на нови възможности. Да не се фокусира всичко само върху работата с Холивуд. Да се работи по по-малки проекти за местни компании. И чрез тях работата на визуалните творци да става по- добра. Това, че проектът не е за блокбъстър, не означава, че съдържанието на проекта и визуалните му ефекти не може и не трябва да бъде добро. Това се вижда в продукциите като „Игра на тронове“, филмите на стрийминг платформите. Те бяха нищо. Но се превръщат в нещо страхотно. Дали Европа или Великобритания да се фокусират към създаването на нещо отделно от големите продукции - и аз не знам. Това са въпросите за хора на много по-високо ниво от мен. Но от гледна точка на необразования здрав разум мисля, че има абсолютно смисъл да похарчите малко пари на местно ниво и да изградим това, което можем да направим в Европа. Този тип индустрия става все по-развита. Строят се повече студия, говори се за данъчни стимули. Има такива механизми в цяла Европа. И това привлича инвестиции и филми да дойдат на тези места. Това, което бих искал да видя, е Обединеното кралство и Европа да се обединят и да създават неща отделно и докато си сътрудничат с Холивуд. Не можете да кажете „не“ на Холивуд. Работата с тях е твърде добра. И ние абсолютно трябва да показваме уменията на европейските и британските визуални артисти по тези проекти. Абсолютно. Но, мисля работата по проекти, които правим и в нашата общност, е също толкова важна.  

Стачката на сценаристите добавя още един елемент към вече регистрираните проблеми в индустрията за специалните ефекти, съгласява се Кърт Маклаклън. Клиентите изискват висококачествени визуални ефекти за по-кратко време, VFX студията често трябва да работят извънредно, за да доставят крайния продукт навреме. Заплащането е непропорционално спрямо натоварването. Така звучат на кратко проблемите в индустрията.

"Не е тайна, че хората в нашата индустрия са по-малко платени в сравнение с други части на процеса. Продуцент от страна на визуалните ефекти, ако стане част от продукцията, тяхната заплата или дневната им ставка моментално се удвоява. Това не е тайна. Но тук пак виждам възможности. С годините съдържанието става все по-зависимо от визуалните ефекти. И така дори и актьорите не биха получили заплащане. Затова отново моят необразован здрав разум ме кара да се замисля: „Дали Леонардо ди Каприо спи малко по-неспокойно през нощта, ако получава 29 милиона вместо 30 милиона за филма си. И дали този милион отива във визуални ефекти?“. Реалността е, че тези хора разчитат на визуални ефекти за своите филми. Ако погледнете Marvel, нито един техен филм от вселената им не се произвежда без визуални ефекти. Сега дигиталното подмладяване на актьорите е доста важно. Когато излезе филмът „Ирландеца“, там Робърт де Ниро беше направен да изглежда по-млад. Аз обичам Робърт де Ниро, но именно чрез визуалните ефекти актьорската му кариера вече се удължава…

Както при Харисън Форд с „Индиана Джоунс“?  

"Именно. И като излиза и следващият, и следващият „Индиана Джоунс“, ще излезе, че и на Харисън Форд се удължава кариерата. И затова въпросът е дали това би било сделка – да отделите този милион от онези 30 милиона, които актьорът би получил. Или дори 10 милиона от тези 30, за да ги разпределите към онези, които всъщност правят така, че да имате по-дълга кариера. Това може да е нещо, с което хората не са съгласни. Но отново, това е, просто когато вие разбивате нещата. Дали Робърт де Ниро би поел ролята или дали биха сменили сюжета …, което би повлияло на качеството на този филм, ако технологията на подмладяването не беше налична? Уил Смит, Самюъл Л. Джаксън в „Капитан Марвел“ - всички тези неща позволяват на тези хора да продължат да правят пари. Затова мисля, че е справедливо част от това да бъде разпределено. 

Заради ситуацията със стачката на американските сценаристи и актьори в последните седмици Кърт пуска в „Линктин“ публикации, насочени и към хората, с които работи - със съвети и анализ как хората, останали без работа в бранша на визуалните ефекти, да постъпят. „Със сигурност е време да отделите време към актуализиране на портфолиото“, пише той. А на хората, които сега се насочват към тази професия, казва:

"Нямам правилен или грешен отговор на това. Ако нямате работа в момента, имате три варианта. Първият е да се въздържате от резки движения. Сетът е в известна икономическа криза. Или Обединеното кралство със сигурност е. Така че знаете, че хората могат просто да седят и да губят пари всеки месец, знаете, че имат семейства за изхранване, инфлация, разходи за живот. Но това няма да бъде устойчив реалистичен вариант за много. Вторият вариант е всички да се борят за едно и също, за едни и същи проекти. Има компании, които не са засегнати. Но наличието на предлагане на работещи е огромно. И така шансове да намалят, тъй като всъщност не бихте спечелили този договор точно сега".  

И може да бъде спечелен на по-ниска цена, което е добре за студията.  

"Знаете ли, аз мисля, можете в рамките на разумното. Ако е по-ниска цената с 20 евро да речем, това те държи в играта, не губиш тренинг. Но ако всички се възползват от ситуацията точно сега, кармата ще ги застигне. Защото, когато работата отново стане много, а пак не достигат хора, а студията потърсят същите тези хора, на които са предлагали по-ниско заплащане, вероятно ще получат отказ. Или ще трябва да се съобразят с ценоразписа, който съответният визуален артист ще каже, че е примерно 50 евро повече от това, което студиото може да плати. Защото някой все пак ще може да даде исканата цена. Третият вариант, това не е също правилното нещо, но е възможно - да си потърсят друга работа, докато бурята отмине. Това не би трябвало да отказва онези, които искат да работят в сферата на специалните ефекти. Защото гейминг индустрията също предлага възможности, рекламата… Или да се премести човекът в друг сектор, който да позволи плащането на сметките. До момента, в който, а този момент ще дойде вероятно рано или средата на следващата година, когато в индустрията за специалните ефекти ще има много работа. Тук пак няма правилен или грешен отговор. Със сигурност не искам хората да отидат и да работят в някое кафене, като чуят този разговор. Защото и това може да им хрумне сериозно да го правят. И това е ефектът от една стачка. Стачката се прави, за да се предизвика хаос, смущение, защото се опитвате да направите изявление. И със сигурност това правят и сценаристите, и актьорите".  

Обединението в синдикат за по-добри условия за работа на хората в сектора на визуалните ефекти ще бъде трудно, казва Кърт Маклаклън. Малко е скептичен, защото подобни обединения не винаги са били успешни:  

"Ние сме голяма индустрия, за да се обединим. Сценаристите и актьорите, които стачкуват, са 170 000 души. Можете ли да се обедините хората от визуалните ефекти по целия свят. Нека да го погледнем така. Вземете „Индъстриал лайт анд междик“ на Лукас. Всички големи студия имат съоръжения в Канада, ЕС и Обединеното кралство, Австралия, Азия, Индия. При това положение вие трябва да обедините не само една държава, а целия свят. Защото ако Обединеното кралство реши да стачкува, тогава, по-добре повярвайте, че работата ще бъде преместена в офиса във Ванкувър".

А и законодателството в различните държави е различно.  

"Да, точно така. И Лондон няма да свърши работата. Ама ако Ванкувър изпълни задачата, просто веригата на стачкуване се къса".  

Какво е решението?  

"Или всички стачкуват… или … Но пък така постоянно ще бъдем в този цикъл. Аз не мисля, че стачката би поправила нещата…Това, което би оправило нещата, е продукциите да започнат да инвестират повече във визуалните ефекти. Наддаването, търгът е начинът. Ние не знаем каква е финансовата ситуация на малко съоръжение спрямо голямо съоръжение за визуални ефекти. И малките да залагат така, че просто да вземат поръчката. В процеса сега се вземат предвид неща като инфлацията, включена в техните цени, промяната в заплащането на хората. Цената на търга я формира и фактът, че хората не работят в офис и това е по-евтино. Много различни неща могат да причинят проблем. Затова сега се опитваме да работим по реален стандарт за заплащане на визуалния артист. В Европа, например, можете да сте в България и да работите за някой в Дъблин. Можете да работите в Дъблин, да работите за някой в Швеция. Знаеш ли, тук има цяла мрежа. Но разликите са в данъците. Те са различни в различните държави. И затова има очаквания за различни плащания. Това, за което си мисля, е дали е възможно да се съпоставят данните за заплатите от възможно най-много компании в Европа за стартовите, средните и високите позиции. И тогава да се направи този стандарт за заплащане. Иска ми се да помисля по този вариант, който да работи и в полза на индивида, и на компанията, която го наема. Ако това е нещо, което може да се направи, тогава и хората всъщност могат да се съгласят с това. Така че ако дадена компания подпише споразумение, в което се казва „ОК, ние сега знаем, че чрез това проучване е очевидно, че заплатата за съответната позиция е тази, ние ще подпишем споразумение, че всеки човек на това ниво, получава заплащане по ставка в рамките на определените за нивото граници“ - и всички в продукцията биха били съгласни с този метод на плащане. Това би създало добър начален баланс, би попълнило краткосрочните липси за изпълнение на ефектите, би помогнало нещата да бъдат малко по-устойчиви, защото понякога, ако проектът има отчаяна нужда от хора, има остатъчен бюджет, тогава привлеченият по-късно създател на ефекти от средно ниво би получил много повече от средното ниво, което би взел човек за същото ниво, но е нает за цялото време на проекта, което пак не би било честно. Това, което трябва да направим, е да разпространим повече информираност за визуалните ефекти, например в училищата. Това сега е дългосрочният план. Когато бях в училище, когато бях на 16, моят кариерен съветник не ми каза какво представляват визуалните ефекти. Не знаех какво е визуални ефекти до преди 8-9 години. Не мисля, че има достатъчно информираност, не само по отношение на визуалните ефекти".

Информираност може да има в училищата, казва Кърт МаклАклън. И това трябва да стане през програмите за професионална ориентация. Сега неговата индустрия очаква следващата голяма революция след използването на технологиите за подмладяването на актьорите. И това е … изкуственият интелект:  

Кърт, казахте, че подмладяването е една от VFX революциите. Коя е следващата?  

"Всички споменават изкуствения интелект. Отново нещо, с което не съм много запознат. Правя си собствено проучване и говоря с ръководители и т.н. Но ако съм напълно честен, доста време ще мине, преди изкуственият интелект да навлезе в сектора за правене на филмите. Лично аз мисля, че това е много далеч, защото първо трябва да бъдат преодолени доста текущи проблеми. Първо трябва да се оправи ситуацията със стачките, с липсата на хора, които да работят, суров материал, върху който да се работи. Тези проблеми трябва да се решават. Сигурен съм, че в ситуацията на стачка ще има хора, които да развиват изкуствения интелект или да създават инструменти. Но аз не мисля, че подобни технологии биха били прилагани ефективно преди да бъдат решени другите проблеми".  

Кога очаквате края на стачката и да си възобновите „другата половина“ на бизнес плана?  

"Първоначалните слухове бяха през септември, но сега се говори за октомври, което означава, че работата няма да е наваксала до първите месеци на 24-та. След евентуалния край на стачката, трябва да се възобнови и организацията на работата. Така че мисля, че да, началото на следващата година. Може би февруари - март ще започнем да виждаме колко сме заети".

Целия репортаж чуйте в звуковия файл. 

По публикацията работи: Анастасия Крушева
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна