Театралният критик и един от създателите на Детско-юношеския театър "Златното ключе" във Варна Сия Папазова, автор на книги, бивш драматург в театрите в Стара Загора и Варна, ярка творческа фигура в историята на Варненския драматичен театър, навърши 80 години. Десетки нейни приятели, представители на институции, на културни институти от целия град, отбелязаха щастливото събитие в двора на Общинския детски комплекс, където тя провежда занятията с учениците от ДЮТ "Златното ключе". Кметът на Варна Иван Портних й връчи златна реплика на един от експонатите на Варненското златно съкровище.
"Много е хубаво да си жив на този свят", подчерта в интервю за предаването "Гравитация нула" Сия Папазова. С нея разговаря Даниела Стойнова, с която са приятелки и колеги от Общинския съвет във Варна - мандати 1991-1995 и 1995-1999 година.
Много или малко са 80 обиколки около Слънцето?
Много хубаво е да си жив на този свят. Да си жив и да те има! Като те има, ти носиш със себе си спомена за всички прекрасни хора, които са живели около теб. Аз си мисля, че съдбата нарочно е решила някои да стоим по-дълго на тази земя, за да помним нашите прекрасни колеги от варненския театър... Всичко това са едни натрупвания, едни пластове, които правят личността умна, знаеща, можеща, и ако прибавим и здраве, и можене - от това по-красиво, по-хубаво, няма!
Вярно ли е, че когато човек работи с млади хора, както Вие, винаги остава млад по дух? Те Ви дават сили непрекъснато да вървите напред. Може да се каже, че Вие сте отгледали един град актьори и режисьори.
Това се дължи на моето поколение. Ние сме едно много силно поколение! Много знаещи, можещи. На малкия ни пръст не могат да застанат следващите поколения. Ние имахме прекрасни учители в гимназията, прекрасни преподаватели в университетите, имаше страст по науката, по познанието... Едно масово устремяване към това да знаем, колкото може повече. Това правеше нашето поколение много нужно, много потребно. Сега аз тъгувам за младите хора, че те една стотна не знаят от това, което ние знаем...
Обаче сред тях има таланти. Имат ли характер обаче?
Талантливите хора извират непрекъснато. Особено талантливите българи, особено младите хора в областта на театъра! Под Варна са пластовете на Древния Рим, под тия пластове са пластовете на древния град-колония Одесос, под нас са театрите им, под нас е Театърът. И когато Аспарух е довел тук конницата, той като че ли я е довел в лоното - там, където се е правел театър. Може би това е причината ние, които живеем в този град, над тези артефакти, да имаме толкова млади, талантливи хора в областта на театъра!
Каква е мечтата Ви за бъдещето?
Аз не съм мечтателна особа, не се разнежвам. По-скоро целеполагам. По-скоро строя планове за бъдещето. Аз продължавам да строя планове за бъдещето, защото бъдещето е нещо, което е в нас.
А в личен план?
В личен план очаквам сватбите на моите внуци. Очаквам правнуците... Ние сме един род, едно потекло, което започва от Богориди, преди това - от Софроний Врачански, и аз искам да продължи да го има!
Какво е мотото на този Ваш род?
Да бъдем! Да ни има! Духовно!
Цялото интервю със Сия Папазова може да чуете в прикачения звуков файл:
