4
Една японка пропътува 13 хиляди километра, за да посети Пловдив и да се научи да прави … баница. Макико Миюра е производител на българска лютеница в японската префектура Ямягата, където нашенският деликатес made in Japan събужда масово любопитство и все по-често се появява на трапезата на нейните сънародници. А тази есен, в търсене нови кулинарни предизвикателства, японката за пръв път посети страната ни:
“Исках да донеса моята лютеница в България и да я сравня с оригиналната българска. Признавам, че има разлики - казва Макико. Вкусът на вашата е по-опушен, има следи от люспите на чушките, на семките. В моята има само чушки, домати, моркови, лук и малко чесън, няма патладжан и други ваши съставки, защото е пригодена към японския вкус. Ние сме свикнали да консумираме чушките сурови като салата, а печените са толкова вкусни! Разработила съм различни менюта с идеи как японците да консумират лютеницата ми – като добавка към кюфтета, или с риба и ориз, включително и с паеля и пр.“
Макико твърди, че е почерпила опит и вдъхновение от българската гимнастичка Антоанета Витале. По време на ковид епидемията сънародничката ни живееше в Япония, където популяризираше българския спорт и кухня в местните медии. Макико се свързала с нея и получила ценни съвети как да приготви автентична българска лютеница. Сега, 3 години по-късно, японката долетя от другата страна на земно кълбо, за да й гостува в Пловдив и да се учи как да върти баница. Признава, че се влюбила в нашенския тестен специалитет от пръв поглед, без дори да го е вкусила !
„Случи се, докогато гледах едно телевизионно предаване. Японската обществена телевизия NHK представи вашата лютеница и баница. Не я бях опитвала, но силно мезаинтригува, така както се случи с лютеницата ви преди време. И реших – ще дойда тук на място, за да опитам българска баница и да се науча как да я приготвям сама. Иска ми се в Япония да представя баницата ви, макар че не знам как ще намеря българско сирене и точени кори на нашия пазар. Да не говорим, че дори и брашното ни е различно! Ще се наложи да пригодя баницата ви към японските вкусове, така както стана с лютеницата“ – заключава Макико.
Първото нещо, което прави при пристигането си в Пловдив, е да влезе в супермаркет. Остава впечатлена от невероятното разнообразие от лютеници по щандовете. Второто е да си купи баничка от улицата. Казва, че в първия момент й се сторила доста … солена и с остър вкус, заради сиренето. И третото нещо било да запретне ръкави и да се опита да приготви нашенския деликатес в дома на Антоанета Витале, която от няколко години работи като треньор по художествена гимнастика в Италия, но лятото прекарва ваканцията си в родния Пловдив.
„Посрещнах я и се получи прекрасен 4-дневен културен обмен, защото тя дойде вкъщи и единия ден ни приготви суши, а иначе правихме баница - разказва Антоанета.
Исках да ѝ покажа как се прави домашна баница с готови кори и отделно – баница с точени кори, което не е толкова лесно. Но пък си помислих, че в Япония Макико няма да намери готови кори и е добре сама да си ги наточи. Така че правихме баница със заливка от газирана вода, яйца и кисело мляко, но също и „купешка“ баница, която се продава по пекарните. Идеята е Макико да може да приготвя различни видове в Япония, където има голям интерес към всичко българско. Японците са привлечени не само от киселото ни мляко, смятано за много здравословен продукт, но и от художествената ни гимнастика, розите и дори виното“ - разказва Антоанета в интервю за Радио България.
Мусаката и тараторът са сред нашенските ястия, които силно впечатлили Макико. Плодовете ни – също, особено дините. „При нас те са мънички, а тук са толкова големи и вкусни!“ - не скрива изненадата си японката. И признава, че от Пловдив си е накупила розова вода и листа от рози, за да си прави чай у дома, докато обмисля начини да популяризира и българската баница в Страната на изгряващото слънце.
Вижте още:
Снимки: Венета Николова, Макико Миюра, Антоанета Витале
