Интервю на Диана Дончева с Мартин Кърнолски за предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Мартин Кърнолски е музикант, магистър по маркетинг и доктор на театралните науки, създател на българско училище в Сингапур, учител по сценично поведение на музикалната сцена. След завръщането си в България се захваща с нелеката задача да обучава български деца на публична реч. Така той ще се бори с липсата на комуникативни умения у деца и младежи и забития поглед в екрана на телефона или таблета.
Плаче ми се, когато понякога разговарям с мои ученици, сподели той пред БНР и обясни:
"Буквално виждам напиращите сълзи в техните очи от това, че искат да кажат нещо, а не могат. Случи ми се няколко пъти - родители идват и ми казват "Детето ми след пандемията, след тези маски и това време в затворено пространство вкъщи не може да общува. Помагайте". Аз опитвам да говоря с него и да направя нещо, а детето отсреща - виждам как иска да каже нещо, а не може, не знае как, страхува се, няма опита в общуването с хора".
Мартин Кърнолски разказа за дъщеря си, която е на 10 години. Има телефон, както всички останали. Ограничаваме й времето на телефона, сподели той и добави, че тя се опитва да го научи да говори със съкращения от мрежата. Според него устройствата много пречат, но са неизбежни.
Кърнолски открива курсове по публична реч за деца. По думите му има интерес към тях. Според него вина имат и родителите, които по-малко общуват с децата си:
"Лесно ни е да дадем таблета или телефона на детето и да си продължим разговора с приятелите. Това е повсеместно. Ако очакваме някой друг да свърши нашата работа, няма да стане. Трябва да общуваме, да си говорим, да обясняваме защо едно или друго нещо е добро или лошо, а не да го налагаме, т.е. трябва да внушаме. Трябва да намерим заедно правилния отговор. Няма двама еднакви човека и няма две еднакви правилни позиции за каквото и да било".
Според него би било хубаво това да влезе в програмата на учениците, например в часа на класа.
Кърнолски подчерта още, че голяма част и от учителите също не могат да общуват с децата. Всеки има в живота си учител, който си казва урока и си тръгва, отбеляза той.
