"Неминуемо в този роман се намесва и политиката – такава, каквато я вижда едно дете и каквато се опитва да я коментира неговият възрастен автор, спомняйки си и разказвайки за онова време, но разказвайки го така, че то да не бъде непременно хронологично да върви последователно, а така, както нахлуват самите спомени. Те нахлуват неочаквано, без да ги викаш. Никога не съм се стремял, когато пиша и създавам текст, да ги насилвам", сподели авторът в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
"Моят "вехтошарски роман" иска да каже, че аз съм вехтошар на спомени, но тези спомени не ги препродавам, просто те са събрани тук", добави Алберт Бенбасат. Той отбеляза, че е скептичен и критичен към атмосферата, обстановката и целия живот по време на социализма.
Въпреки че баща ми громеше империализма по Радиото, защото беше международен редактор на новини по времето на бившия режим, ме възпитаваше в здравословен скепсис. През филмите и разказите се прокрадваше истината за света отвъд желязната завеса, независимо от пропагандата.
Радиото обаче в детските уши на малкия Алберт е било важно и заради два свои чудати сюжета: неизменната поява на някакъв странен господин "Ходско Боден", както малкото момче е чувало израза "Вход свободен" и ... онзи официален бюлетин за нивото на река Дунав, от който все още помним прословутото "Sans changemant" (Без промяна).
Какво мисли Алберт Бенбасат за промяната/промените през призмата на своя роман за детството в следвоенна София, чуйте в интервюто на Ирина Недева с автора.
