Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Със спектакъла на операта Валкюра на Софийската национална опера и балет на 3 октомври завърши фестивалът Кьонигсвинкел. Програмата му включваше камерни концерти в различни градове на областта около стария баварски град Фюсен, а кулминациите са двете вагнерови вечери във Фестивалния театър Нойшванщайн – на празника на музиката 1 октомври и два дни по-късно – на празника на обединението на Германия.
В слънчевия следобед на празника на музиката залата на Фестивалния театър на брега на езерото Форгензее срещу приказния замък Нойшванщайн започна да посреща своята публика. Всички ние – българите в нея, силно се вълнувахме дали трупата на националния ни оперен театър ще успее да привлече отново същия интерес и да повтори големия успех от първото си гостуване тук през 2015 г. Защото публиката вече има очаквания и иска да види нещо ново. И ето, залата се изпълни с публика – от зрители, които обикновено посещават мюзикълите, които се играят в нея, до вагнерианци – големи познавачи на творчеството на гениалния германски композитор, които следят всички постановки на неговите опери по света.
Премиерните спектакли на новата постановка на акад. Пламен Карталов на цялата тетралогия Пръстенът на нибелунга в София това лято преминаха с много голям успех. И тук, в Германия, отново се повтори високата оценка за постановката, която не показва самоцелни режисьорски приумици, а с голямо познание влиза в дълбочина и майсторски пресъздава на сцената вагнеровите идеи.
Тази публика е много взискателна и към качеството на музикалното изпълнение. Много ми беше приятно още с първите тактове да чуя, че оркестърът на Софийската национална опера и балет е в най-добрата си форма под диригентството на именития маестро Лотар Загросек. Нашата публика го познава от премиерата на операта "Фиделио" от Бетовен. Оркестърът постигна и фанфарния блясък на медните духови, и светлината, която сякаш струи във вагнеровата музикална тъкан, изградена от струнните и дървените духови инструменти. На финалните аплодисменти маестро Загросек извика целия оркестър на сцената и публиката изрази ясно своята оценка с викове "Браво!". Почувствах се щастлива като музикант инструменталист и като българка. Но нека се върна към началото.
Първо действие на "Валкюра" се изгражда от три действащи лица – Зигмунд, Зиглинде и Хундинг, което е голямо предизвикателство. Няма екшън по сцената, а тежестта пада върху вокалното и актьорското изпълнение на певците артисти, които трябва да го наситят. Радвам се да кажа, че тенорът Мартин Илиев и сопранът Цветана Бандаловска в ролите на близнаците Зигмунд и Зиглинде повториха големия си успех тук от 2015 г. и го надградиха. Мартин Илиев имаше силата и блясъка на гласа, които се изискват. Цветана Бандаловска постигна изключителна дълбочина на актьорското превъплъщение при отлично вокално изпълнение. Двамата имаха великолепно партньорство. В ролята на Хундинг гостува исланският бас Бяртни Тор Кристинсон – много внушителен и с мощния си глас, и с класическия грим на злодей, направен от художник-гримьора Огнян Янков.
Във второ действие се добавят още герои – Вотан, Фрика и Брюнхилда. В ролята на Вотан гостува гръцкият баритон с впечатляваща оперна кариера Арис Аргирис, който е един от най-силните козове на каста. Предизвикателството да му партнира в ролята на съпругата на бога - Фрика, е за Мариана Цветкова. Изключително ерудирана певица, тя се справи на високо ниво с тази задача. В ролята на любимата дъщеря на бога - Брюнхилда - успешен дебют на германска сцена осъществи мецосопранът Гергана Русекова. И вокалното ѝ представяне – с наситени темброво дълбочини, и достойната ѝ осанка бяха оценени високо от публиката.
Кулминацията на спектакъла е прочутата езда на валкюрите в трето действие, която беше специално аплодирана от публиката тук, във Фюсен. Затова бих искала и аз специално да отбележа изпълнителките в ролите: Айла Добрева, Силвия Тенева, Любов Методиева, Ина Калинова, Елена Механджийска, Цвета Сарамбелиева, Александрина Стоянова и Весела Янева.
Общо 5 часа продължи спектакълът заедно с двата антракта. Залата на Фестивалния театър Нойшванщайн остана все така пълна с публика до края. 10 минути продължиха финалните аплодисменти, съпроводени с тропане с крака и викове "Браво!".
