Престиж за България и възможност за създаване на технологични иновации за български фирми, възможност за университетите. Така Марин Неделчев - преподавател в Техническия университет в София и част от българска компания за изстрелване на сателити, очертава ползите от подписването на споразумението с НАСА. Това, че българският бизнес ще има шанс да работи "зад океана" е странно, при положение, че България още не е част от Европейската космическа агенция.
"За българската държава е странно, че ние отказваме упорито да сме част от Европейската космическа агенция. При положение, че сме неин член, това ще доведе до развитие на космическия сектор в България. Това е двигател за цялата икономика. /.../ Може да се случи, България има кадри. Космическият сектор не е само технология, той е и чиста наука. Когато сме част от "Артемида или от Европейската космическа агенция, това ще доведе до развитие както на науката, така и на технологичните компании".
Комуникациите, електрониката, физиката, изследването на дълбокия космос, времето и климатичните промени - това са традиционните сектори за българския космически бизнес, казва Марин Неделчев. Той се надява това да върне доста българи у нас, които да работят по проектите.
При подписването на споразумението с България генералният директор на НАСА Бил Нелсън посочи, че "Глобалните партньорства, направени в ерата на "Артемида", ще създадат възможности, които са от полза за членовете на поколението "Артемида" както в САЩ и страните-партньори, така и света. Лидерството на България ще помогне да се гарантира, че пътуването на човечеството до Луната и отвъд нея ще се извърши мирно, безопасно и прозрачно", посочва още генералният директор на НАСА Бил Нелсън. Още преди подписване на споразумението обаче фирма, основана от българин, е част от проекта "Артемида" на НАСА. Когато през септември 22-ра година беше изстреляна ракетата "Артемида 1", процесът беше наблюдаван с камери на българска фирма. Планът на НАСА е през различните степени на програмата "Артемида" хората да стъпят отново на Луната след близо 50 години отсъствие. "Артемида 1" без екипаж прелетя успешно около Луната през 2021 г. А мисията с екипаж "Артемида 2" се очаква да последва около 2024 г. Мисията за кацане "Артемида 3" е насрочена най-рано за 2025 г. или 2026 г. Какво може да се очаква от участието на български фирми оттук нататък. Марин Неделчев – преподавател в Техническия университет в София и част от българска компания за изстрелване на сателити обобщава – само космосът е границата.
Примери от последните месеци:
През октомври Италианска модна къща обяви, че ще участва в разработката на скафандрите за лунната мисия на НАСА "Артемида 3", заедно с американска компания. С тази мисия през 2025-та година първите хора трябва да кацнат на луната. Като част от Европейската космическа агенция и "Артемида", Германия ще участва в програмата "Гейтуей" – планирана космическа станция, която ще обикаля около Луната като част от програмата. През септември Япония изстреля апарат за изследване на Луната (SLIM). Нареченият "лунен снайпер" използва авангардна технология за навигация на базата на изображения и лек хардуер за високопрецизно кацане и откриване на препятствия. Това има отношение към изграждането на базов лагер на Луната. Защото трябва да спусне екипажите и оборудването възможно най-близо до лунното селище с минимум консумация на гориво. Индия пък вече има опит с кацането на Луната, след като приземи през лятото своя сонда. От думите на Марин Неделчев става ясно, че като цяло мисията не е политическо споразумение за космоса.
Рано е още да се говори за това кои точно фирми биха участвали в подписаното и от България споразумение. Но това със сигурност ще предизвика интерес у фирмите. Марин Неделчев се надява да има яснота от страна на институциите у нас.
