Следващите редове са посветени на един динамичен етап в развитието на българската литература, а именно периода след 1989 г. Дали този етап е отговор на промените в обществото, което преживява трансформация от тоталитарен режим към демокрация? Какви са образите на “прехода“, които авторите формират? И защо романът играе ключова роля, като помага за формирането на нови разбирания и памет за този период?
На тези въпроси се опитахме да дадем отговор в ефира на предаването “Нашият ден“ заедно с доц. д-р Ани Бурова, литературен историк и критик, преподавател от Катедрата по славянски литератури на Софийския университет "Св. Климент Охридски“.
"Вероятно всеки има свой отговор за това как възприема "прехода“, базиран и на личния ни биографичен опит, и на поколенчески такъв“, казва тя. Вероятно литературата е един от начините да потърсим по-дълбоки отговори. Литературата гледа по различни начини на този период.
Според нея периодът след 1989-а вече е много дълъг и не можем да говорим за него като за един период. След 2000 година картината се променя. Върху литературата въздействат фактори, които не са свързани само с постсоциалистически период. Виждаме все по-силното влияние на новите медии – социални мрежи, рекламата и други.
По нейните думи картината, която създава литературата, до голяма степен зависи от това, което носим в колективното си съзнание като общество. Съвременната литература е много разнообразна като сюжети и жанрове.
Литературата в контекста на прехода е акцент в лекция на доц. Ани Бурова на 29 ноември в театралната зала "Алма Алтер" на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", съобщават организаторите.
Чуйте разговора в звуковия файл.
