Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Комисията по култура не одобри бюджета

Снимка: БТА

Парламентарната комисия по културата и медиите не прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. На заседанието на комисията днес „за“ гласуваха пет народни представители, шест – „против“, а един – „въздържал се“. 

„Не бяха удовлетворени нашите желания. Ние бяхме описали доста подробно това, което искахме като бюджет и като финансови възможности на Министерство на културата, за да може да се стабилизира и да направим опит за структуриране на някои неща в МК, дейности в сектори по направления и по позиции“, каза министърът на културата Кръстю Кръстев.

За 2024 г. по проектобюджета на МК се предвиждат разходи в размер на 403 350 500 лева, като в тези средства не са включени капиталовите разходи за 2023 г., възлизащи на 21 867 500 лева., каза културният министър. Той посочи, че увеличението на бюджета на ведомството е около 19 процента спрямо 2023 г.

Част от допълнително предвидените средства в бюджета на Министерство на културата за 2024 г. са за осигуряване на увеличаване на приходите, с девет милиона лева, от продажба на билети в държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, като срещу тях се осигуряват девет милиона за разходи, за персонал, каза Кръстю Кръстев. Друга част от тях - 9 322 000 лева, са за държавно подпомагане на филмовата индустрия по реда на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ). 1 572 000 лева са за увеличение с осем процента на стандартите за финансиране на държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство и библиотечното дело, каза още министърът. За увеличаване на разходите на училища по изкуства и култура са предвидени 5 191 300 лева, а за ефекта от увеличението на минималната работна заплата, която предстои да влезе от 1 януари - 1 655 500 лева.

„Няма предвидени пари за никакви реформи. Факт е, че от такива има нужда, и то - от преосмисляне на цялостната философия на позиционирането на културата. Като казвам „културата“, включвам в нея и обществените медии, и частните медии. Ако щете и образованието“, каза председателят на парламентарната комисия по култура и медии Тома Биков от ГЕРБ-СДС. Той посочи, че негова цел е да се започне постепенно свиваме на пазарния елемент в сферата на културата.

Според Иван Ченчев от „БСП за България“ това, което се случва с културата в България, не е прецедент. Той допълни, че това не е единственият сектор, който е „крещящо недофинансиран“.

Антоанета Цонева от „Продължаваме промяната – Демократична България“ каза, че около 15 милиона лева от бюджета биха могли да бъдат разходвани по списък, който предстои да бъде съставен по критерии, до 30 март. „Така културни институти от всякакъв ранг – национални, регионални, общински, звена, включително второстепенни разпределители на средства, да могат да направят заявки за своите нужди с оглед на културния продукт, който произвеждат“, посочи тя. 

Тази свръхцентрализация в културния сектор не е полезна, каза Костадин Костадинов от „Възраждане“. Не е въпрос само на пари, казвам го като бивш директор на музей, допълни той.

Културата не е разход, а инвестиция, каза Фатме Рамадан от ДПС. 

„Читалищата имат нужда от допълнителна подкрепа, не само финансова, но и идейна, да усетят зад гърба си държавата“, посочи тя.

По публикацията работи: Георги Даскалов

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!