"Подкрепата на стойностни идеи и значими каузи може да мине отвъд това човек просто да направи дарение в касичка, както повечето хора са свикнали. В България има много талантливи хора, които работят в граждански организации, които имат нужда от подкрепа, които са се посветили на стойностни идеи и разрешаването на социално значими проблеми и ние можем да им помагаме, когато купуваме това, което те произвеждат с труда си, тоест плодовете на труда на социалните предприятия. Това е една от основните битки, на които се посветихме".
Така Александър Киров от споделеното социално пространство "Щрак" в София ни въвежда в микросвета на социалните предприятия. "Щрак! И чупим ежедневието", казват създателите на това пространство. Чупим рамката на остарелите представи за социалните предприятия у нас: днес те са нещо различно - не просто заетост за хората от уязвими групи, а динамична мрежа от дейности и взаимодействия, която догонва добрите европейски практики и опит.
Една от целите на "Щрак" е повече хора да припознават социалните предприятия, казва Александър, който е специалист дигитални комуникации в Български център за нестопанско право и "Щрак".
Българският център за нестопанско право (БЦНП) вече 12 години развива програма за социално предприемачество, която цели да подкрепя организациите със смели идеи за бизнеси с кауза. Подкрепата става чрез обучения, менторство, стартов капитал.
Обществото става все по-чувствително към тези каузи и купувайки продукти на социалните предприятия, хората усещат много по-силно този принос, твърди Александра Мирчева, координатор "Предприемачество за НПО" в Българския център за нестопанско право.
В БЦНП има общност от организации, преминали през програмата "Let's Go" – около 250 организации, фондации, сдружения и народни читалища. Някои изработват сувенири, други правят храна, трети - образователни продукти. Природозащитните организации имат огромен потенциал в тази сфера.
В момента има усилия от страна на държавните органи да формират регионални фокус точки – информационни, консултантски центрове. В различните региони обаче разпределението на социалните предприятия е много различно. В някои като София и Варна има много наситено присъствие, в други – в много по-малка степен.
Ако аз съм млад социален предприемач, какво трябва да знам и да умея, ако реша да се посветя на това?
Една от основните идеи на програмата "Let's Go" е да преведе едно подобно предприятие от точка А до точка Б, пояснява Александър Киров. Става дума за планиране, изготвяне на бизнес план, бюджетиране, управление на екипи. По думите му, трябва да се изгражда бизнес мислене, но идеята за каузите да не остава на заден план и това в началото е по-трудно за осмелилите се да се захванат със социално предприемачество – "да не късаш връзката между бизнес частта и това, че ти се гражданска организация".
За социалното предприемачество няма възраст, но то е много популярно сред младите хора. Много проучвания показват, че те търсят не просто трудова заетост, а и социална отговорност, отбелязва Александра Мирчева от БЦНП.
По последни данни на ЕК в страни като Франция и Испания делът на социалната икономика достига до 10% от брутния вътрешен продукт, постига се и сериозна заетост.
"Модерното социално предприемачество има нови формати, които много по-добре отговарят на съвременния пазар на труда и нашето законодателство трябва да вземе това предвид, за да може да насърчи и да помогне на повече такива бизнеси. (…) Социалната икономика може да бъде още един инструмент за развитие на пазара на труда", подчертава Александра.
В регистъра към МТСП има вписан твърде малък брой социални предприятия на фона на реално действащите като такива. Според БЦНП основна причина е рестриктивното определение за социално предприятие. Към днешна дата в регистъра има вписани под 40 организации, а само през програмата "Let's Go" са преминали 250. През други акселератори за социални предприемачи също има немалко стартирали бизнеси. Па данни на НСИ пък над 2200 НПО се самоопределят като социални предприятия, дава примери тя и определя разликата в тези данни като "пропаст".
Европейската дефиниция за социално предприятие е доста по-широка, подчертава Александра.
Наши социални предприятия се обръщат към холандския модел и прилагат добри практики от него – там има ценна комбинация между социални услуги и социално предприемачество. Социалната услуга осмисля и развива различни умения, не само трудови. Социалното предприемачество дава достоен труд, усещане за принос към обществото, удовлетвореност от способностите на даден човек, или изцяло друга перспектива на работа, разказва Александра, но предупреждава – не може да прилагаме copy – paste модел от друга държава.
"Гледайки към Холандия, може да мечтаем много, но те имат много по-различна законодателна рамка, насърчителни мерки и т.н."
България се опитва да интегрира някои от препоръките на европейския План за действие за социалната икономика, приет през 2021 г., с хоризонт до 2030 г. В рамките на испанското председателство вероятно ще бъдат приети и други такива. Александра Мирчева ги определя като "доста прогресивни", но не и неприложими у нас. Промяна в законодателната уредба би спомогнала "да не затваряме още на входа вратата", категорична е тя.
"В европейски контекст много се говори за различни финансови инструменти за подкрепа. България все още финансира субсидирана заетост към социалните предприятия, а това не им помага да растат. Социалните предприятия наемат хора в уязвимо положение в рамките на програма и когато тази програма приключи, в повечето случаи ги освобождават. Няма други подкрепящи мерки и механизми, които да им позволят да продължат без тази финансова подкрепа. В европейски контекст се говори за микс между грантово финансиране и финансови инструменти – микрокредитиране, заеми, гаранции. При по-улеснени условия, по-изгодни лихвени проценти".
Според европейски доклад от 2019 г. за екосистемата на социалните предприятия в България те съставляват 1% от всички предприятия, обхващат като заетост 2 на сто от трудово заетите и формират 0,7% добавена стойност. Отбелязва се обаче недостигът на данни как се развива този сектор в страната ни.
Все още у нас икономически ролята на социалните предприятия е малка, но в решаването на социални проблеми в региони, които се обезлюдяват и изостават, тя може да бъде огромна, коментира Александра Мирчева като посочва предприятия, които подкрепят възрастни хора или такива в уязвимо положение.
По време на пандемията социалните предприятия проявиха гъвкавост, не освободиха хора, но не бяха бенефециент на компенсации, пояснява още тя. По думите ѝ, това е парадоксално, защото често именно гражданските организации са били на първа линия.
Общините биха могли да подкрепят значимо социалните предприятия, смята Александра Мирчева. Настоящият закон разписва някои насърчителни мерки – например предоставяне на сгради за ползване при по-изгодни условия, но общините все още не са толкова активни, сочат нейните наблюдения. Тя определя това като "все още неразгърнат потенциал".
"Дар Пазар" е платформа, в която социалните предприятия се обединяват, за да достигат продуктите им до повече хора. Платформата стартира преди 4 години с идеята за виртуално пространство, където хората да могат да се запознават с мисии и каузи на социалните предприятия, припомня Александър Киров.
"Днес е чисто нов онлайн магазин. Инвестираме време и усилия в това да създадем онлайн платформа, която да се конкурира с многото други онлайн магазини, в които се продават интересни продукти, като поставяме на първо място фокуса върху каузата – какво подкрепя човек, когато купува дадения продукт. Наблюдаваме ръст в покупките през последните години. Все повече почитатели припознават тази форма на подкрепа."
"Щрак" е друго подобно споделено социално пространство, в което могат да се видят както продукти на социалните предприятия, така и се предоставя терен за публични събития.
Сега "Карит Арт" функционира като отделно социално предприятие, без на дневния център "Благовещение" да се вменява изискването то да се издържа.
"Коренно противоположни са дейностите. Така се получи добре като организация. Част от това, което се постига като краен резултат – заниманията по трудотерапия, подкрепата за трудова заетост, обучението за придобиване на умения, чисто материалният стремеж нещата, които изработят, да достигнат тази визия, този вид, който да бъде харесан, от една страна има психологическия ефект на мотивация, от друга могат да бъдат сравнени постиженията. Имаме модел, който трябва да достигнем. Сега вече е време да работим и за скоростта на изпълнение на поръчките. За това, че понякога нещо може да бъде приоритетно. Голяма радост е за нашите младежи, когато някоя фирма или предприятие е решило да зарадва своите служители с точно определена наша картичка, която ние сега дружно две седмици ще изпълняваме. Тази поръчка дори е заредена с добавена стойност на емоция."
Работата с хартия за нас се оказа най-близка, най-достъпна, най-безопасна, разказва Вяра Границка.
Запазена марка, любима територия, отличителен знак и гордост за посетителите на центъра е керамиката. В ателието имат всичко необходимо, за да реализират едно произведение от глина във вид на керамичен сувенир.
"Имаме много голяма продукция на творчески крайни резултати, които са подчертано индивидуални, с персонален отпечатък на всеки, който ги е сътворил. Те трудно се продават. Това богатство, тази богата палитра на продукция е налична, но още не е намерила своята адекватна реализация извън благотворителните базари."
Имат си утвърдени модели, които са се наложили и са толкова харесани, че ги изработват серийно.
"Правим свещници, купички. Светилниците ни са доста интересни – глинена форма с различни декоративни елементи. Може да съдържа в себе си свещ – за нас е символично отражение. Другото е камбанката. Картички и керамични сувенири са двете неща, които при нас най-рутинно са се наложили и можем да ги произвеждаме. Понякога правим великденски или коледни играчки от вълна, техника сухо плъстене."
Чуйте повече по темата и в звуковите файлове.
