4
Липсата на добре развита инфраструктура и на членство в Шенген по суша са сред основните пречки, които българските предприемачи срещат, когато искат да правят бизнес със съседна Румъния. Това посочиха представители на търговско-промишлени палати на дискусия във Видин.
Темата на срещата беше: "Бизнесът в пограничните райони на България и Румъния. Ролята на ЕС за подобряване на бизнес средата и условията за сътрудничество в пограничния регион". Форумът се организира от Радио ВИДИН по проект "Европа - ново начало", финансиран от Европейския парламент. Дискусията се проведе в Конферентната зала за изяви на Видинската библиотека, с водещ Цветомир Цветанов.
"Факт е, че на бизнеса му е много трудно да преминава от едната до другата държава. При Русе има мост, при Видин има мост. Като хора, живеещи, работещи и градящи бъдещето си тук, край брега на реката, ние най-добре знаем колко е трудно и за нас като жители, и за тези, които преминават през мостовете", каза представителят на Българо-румънската търговско-промишлена палата Гергана Илиева.
Тя посочи, че Румъния за поредна година е вторият по големина външнотърговски партньор на България след Германия. Стокооборотът между двете съседни държави за миналата година е 6 814 000 000 евро, според данните на Националния статистически институт. Интересът на българските компании към Румъния е значителен, като най-често предприемачите искат да инвестират в хранително-вкусовата промишленост.
Бизнесът обаче страда от това, че двете страни на членуват в Шенгенското пространство по суша, каза още Гергана Илиева.
"Трябва да работим всички заедно ние, бизнесът, обикновените хора, евродепутатите, за да направим така, че България и Румъния да са равноправни и равнопоставени в цялото европейско пространство - Шенген, еврозона. Ние сме достатъчно отговорни, достойни и смислени партньори".
Значителен е интересът на бизнеса в сферата на строителните материали, каза председателят на Видинската търговско-промишлена палата Красимир Кирилов. Той също посочи свързаността на двата региона като предизвикателство за развитие на икономическите им отношения:
"Недопустимо е две държави, които са съседни, като в нашия случай имаме седем километра до Калафат, а за да се прави бизнес с Калафат е изключително трудно именно заради това, че свързаността зависи от натовареността на моста. Имаме случаи, буквално в последните дни, стока не може да стигне три дни в Румъния".
Председателят на Видинската търговска палата обаче отчете, че отношенията между България и Румъния са много по-интензивни след влизането им в Европейския съюз. Той посочи, че бизнесът очаква и финансиране от европейските програми.
"През миналия програмен период само една от програмите, която е работила за бизнеса е дала около 2,3 милиарда евро за развитие на бизнеса в България. Тази година стартира новият програмен период, в който ще има милиарди евро, които също ще бъдат отпуснати за бизнеса".
Финансирането от европейските програми и обмяната на опит са сред основните ползи за бизнеса в България и Румъния след влизането им в Европейския съюз. Това посочи председателят на Търговско-промишлената палата в румънската област Долж Габриел Владуц. Според него е необходимо да се инвестира и в иновативни технологии, за да се подобри развитието на двата региона. Бъдещите евродепутати, които ще избираме през юни тази година, трябва да работят за привличането на инвестиции, подчерта Габриел Владуц:
"Да работят активно, за да привличат инвестиции в нашия район, да промотират всичките райони, на които са представители, за да могат да ги развиват... Важно е да гласуваме, важно е да изпратим нашите представители в европарламента, които да работят за нашето благо".
Бизнесът вече може да бъде бенефициент по програма Интеррег Румъния - България, каза управителят на Областния информационен център във Видин Мариела Савкова. Около 50 милиона евро са предвидени за проекти, които ще инвестират в различни сектори, за да има по-добър ефект от европейските средства.
"Вече натрупаният опит показва, че инвестициите само в инфраструктура, в дълготрайни материални активи не е достатъчно за по-широк ефект и въздействие на средствата, така че да се решават и други проблеми, освен преките проблеми, които има нашето изоставане в икономическо отношение. Поради тази причина тази година по програма Румъния - България предстои да се отвори покана за така наречените интегрирани проекти. Това са проекти, в които ще се търси комбинация междусекторна, тоест между различни сектори, комбинация между инфраструктура и развитие на човешките ресурси и в същото време реални измерители, каквито са създаването на нови работни места и икономически растеж, измерен през икономически индикатор, какъвто е Брутният вътрешен продукт на човек от населението".
Управителят на Областния информационен център посочи, че бизнесът вече може да се включва като партньор на местната власт при реализирането на проекти. Подобно съвместни инициативи са обсъждани с представители на област Долж. Една от идеите е за надграждане на инфраструктурата около веломаршрута, който започва от Атлантическия океан на френска територия и стига до Черно море при Варна.
"И от обсъжданията на идеите, които проведохме, разбирам че има много добро разбиране за това, че в проектите, които се обсъждат задължително място трябва да намери бизнесът. Румънските ни партньори представиха едно свое намерение, в което освен места за отдих и туристическа инфраструктура, планират да изградят малък фермерски пазар, тъй като територията, в която те планират да направят инвестицията е в съседство на град Калафат. Вече се мисли реално да се създават партньорства между публичния и частния сектор, за да могат от една страна взаимно да упражняват контрол, а от друга страна самото познаване на икономическия потенциал е засилено, когато бизнесът е включен в европейските програми".
Стандартът на живот все още е различен в отделните региони на Европейския съюз, като той трябва да бъде изравнен. Това са посочили младежи при срещи, организирани от Европа Директно - Видин, каза ръководителят на информационния център Сабрина Калъчова. Организацията провежда информационни кампании сред младите хора, на които разяснява ползите от еврочленството и защо е важно да гласуват на изборите за Европейски парламент.
"Говорихме си за демократичните процеси с тях и колко е важен този ангажимент, за това, че колкото повече хора гласуват, всъщност това е отражение на решение на мнозинството. Не бива 30% от гласуващите да решават за 100% от населението. Те осъзнаха, че участието е важно", посочи още Сабрина Калъчова.
