На 19 февруари Владимир Атлантов отпразнува 85-ия си рожден ден. Наричат го руският вокален феномен, най-прочутият руски тенор от втората половина на ХХ век. Критиците са единодушни: "Рядко се среща драматичен тенор с толкова красив тембър, мощ, темперамент и удивителна искреност, която пленява дошлите в театъра. Атлантов е рядък диамант! Дарен свише с впечатляващ аристократизъм, той постига съвършен белкантов звук."
Пътят на Володя Атлантов започва от Санкт Петербург. "Роден съм в семейство на певци. Майка ми играеше главни роли на сцената на Мариинския театър. Разказваше ми за съвместните им изяви с Шаляпин. От сутрин до вечер бях в театъра, тъй че животът ми на артист бе предопределен. Пеенето винаги ми е доставяло огромно удоволствие, дори чисто физическо: възпроизвеждането на звука, общуването с публиката бе наистина неописуем трепет. Началото обаче не бе никак леко: лутах се, имаше отчайващо трудни моменти, дири мислех да се откажа. През 1962 дойде първото признание: сребърен медал от конкурса "Глинка". Взеха ме за стажант в Мариинския театър, а година по-късно дебютирах там като Ленски в "Евгений Онегин" на Чайковски."
Скоро след това знаменитият тенор прави и първите си роли в Болшой театър. Назначават го там против волята му. Ето още от първа ръка: "След като спечелих няколко престижни конкурса, министърът на културата на СССР Екатерина Фурцева нареди: Атлантов трябва да пее в Болшой! Никой не ме е питал какво мисля – твърдо бях решил да продължа кариерата си в любимия ми роден град. В Мариинския театър се получи заповед от министерството на културата и ме преместиха в Москва така, както се изпраща някакъв багаж да речем", не крие огорчението си Владимир Атлантов. И продължава: "Наистина тук направих най-силните си роли: Герман, Отело, Дон Хосе, Каварадоси, Дон Жуан из Каменният гост на Даргомижски…Пътувахме из цял свят, боготворяха ни, където и да се появим! Срещнах жената на живота си – Тамара Милашкина, изумителна певица! Тя ми помага да се усещам жив, да имам хъс за работа. Да се будя с надежда, след като се сбогувах със сцената", признава Владимир Атлантов през 2005. Уви, в началото на тази година прочутото сопрано Тамара Милашкина си отиде от този свят. В годината, когато щяха да отбележат 90-ия ѝ рожден ден.
На 1 март 1996 Атлантов се сбогува с многобройните си почитатели като Канио – една от коронните му роли. Тогава великият руски тенор е на 57! Десетина години по-рано напуска Болшой. Не желае повече да му поставят условия. Да му нареждат къде и какво да пее, да крадат от хонорарите му.
Най-прочутите театри го отрупват с покани. Световните медии следят гастролите му, наричат го tenore di forza, а също златният глас. Възхищават се на стихийния темперамент на Атлантов, но и на изкусно нюансираната, ювелирно моделирана фраза, съвършена дикция и актьорска дарба. Сравняват го с Карузо – един от кумирите на Владимир Атлантов! Най-щастливи очевидно са виенчани – там се установяват с Тамара Милашкина. А на любопитните журналисти отговаря: "Защо във Виена ли? Та това е европейска столица на културата, в частност музиката. Оттук е удобно да стигнеш до най-реномираните театри, а и климатът благоприятства отличната форма на певеца. Навремето като се прибирах от турне вкъщи редовно вдигах температура, хващаше ме бронхит и продължително се възстановявах", признава прочутият тенор.
В съботната вечер (24 февруари) от 20 часа ще ви припомним времето, когато изправяше на крака публиката в Болшой театър. Казват, че е събитие да се гледа на сцената Владимир Атлантов като Герман в "Дама пика" на Чайковски. Партнират му Галина Вишневска, Валентина Левко, Юрий Гуляев, Юрий Мазурок. На диригентския пулт– Борис Хайкин.
