По-малко от сто дни остават до изборите за Европейски парламент (6-9 юни). Те са само един от множеството ключови избори, които ще се случат в световен мащаб тази година. Разбира се, за повечето наблюдатели фокусът пада върху президентската надпревара в Съединените щати.
С какво се характеризира всяка предизборна кампания? Със сблъсък на идеи….в нашето съвремие и на още един феномен - дезинформация. В XXI век информационният поток е толкова наситен през социалните мрежи (където присъстват дори класическите медии), че често потребителите попадат в капан, където не могат да различат истина от дезинформация. Доскоро явлението дезинформация бе генерирано целенасочено единствено от хора, което изисква време за създаване и разпространение. От известно време обаче научният пробив даде в ръцете на всички (не само на дезинформаторите) ново силно оръжие – изкуствения интелект (AI - Artificial Intelligence). И правилата на играта се промениха.
Дезинформацията (по време на изборни кампании)
Независимо от средството (изкуствен интелект или изцяло генерирано от човек съдържание) дезинформацията има определени предварително зададени цели. В интервю за БНР и проекта „Европа – Ново поколение“ Ралица Ковачева, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет „Свети Климент Охридски“, подчерта, че разпространението на дезинформация често се базира върху страха, а катализатор за буквалното приемане на предложеното съдържание е липсата на критично мислене.
Според Ковачева пример за дезинформация, повлияла силно българското общество може да се намери в оттеглянето на подкрепата за Украйна в борбата й срещу руската военна агресия и ниското ниво на ваксинация. Ковачева, която е сред основателите и на FactCheck.bg https://factcheck.bg/, цитира изследване на "Евробарометър" от началото на пълномащабната война на Русия срещу Украйна, когато българите симпатизират основно на украинския народ в защитата на държавата му, но месеци по-късно нагласите са обърнати. „Това означава, че нещо се е случило“, коментира Ковачева. По думите й хората казват, че се сблъскват с „дезинформация“, но не е ясно каква дефиниция стои зад това явление в съзнанието им.
Пример за дезинформация: И да гласувам, няма значение
Целенасочените послания с невярно или подвеждащо съдържание присъстват непрекъснато в информационния поток, а по време на изборни кампании често са насочени към убеждаването на избирателите, че няма смисъл да упражняват правото си на вот. „Ниската избирателна активност се използва като делегитимация“, коментира Ковачева. Дезинформацията, която идва от чужди държави, се насочва към този подход. Посланието към аудиторията, жертва на подвеждащото послание, е, че изборите така или иначе са предрешени (или купени, тук има различни наративи) и отиването до урните е безсмислено.
Докато преди бурното навлизане на изкуствения интелект дезинформацията се създаваше и разпространяваше „ръчно“, то сега това може да стане за секунди. Разбира се, изкуственото генерирано и невярно съдържание може да бъде разпознато (поне от част от хората), но те трябва да подходят критично. Георги Караманев, програмист и журналист, създател на „Дигитални истории“ https://karamanev.me/, коментира, че дезинформацията като вече е използван при избори в Индия.
Различни експерти в медийната среда могат да дадат още примери за приложението на изкуствения интелект в дезинформационни техники. Например, допълни Караманев, един и същи политик може да се появи в информационния поток на двама различни избиратели с различни профили и да отправи коренно противоположно послание към тях. И в двата случая то ще бъде мотивиращо за тях да отидат и да го подкрепят. Или обратното – каквото и да се случи, да не гласуват за него.
Еко Елена – (не)съвършената рожба на AI
Тъй като наближават ключови избори, дезинформацията се разпознава като основен проблем пред мотивацията и аргументацията на гласоподавателите. Проблемът е много по-дълбок и отново се свежда до липсата на критично мислене, защото изкуственият интелект може да бъде използван ползотворно и в напълно легитимни и добри цели. И все пак – никой още не знае какво точно се крие зад AI.
Георги Караманев прави експеримент като създава с помощта на ChatGPT инфлуенсърката Еко Елена https://m.facebook.com/ecoelenabg1 Тя събира хиляди последователи. Съдържанието за нея, планът за представянето и присъствието й е създаден изцяло от изкуствения интелект. „Още на профилната снимка се вижда, че ръката й е в неестествена поза“, коментира Караманев, който не получава нито една обратна връзка, че в съдържанието има нещо нередно. Изкуственият интелект прави грешки и в профила на Еко Елена има кадри от неестествен ракурс от туристически пътувания. Рецептите в профила й са странни (Караманев коментира, че е внимавал да няма съставки, които да навредят на здравето на последователите й, но изкуственият интелект не е предложил нито една подобна). Въпреки че са генерирани от AI, рецептите се харесват и дори има идеи от последователите й за подобряването им.
Вие разпознавате ли AI?
Според Георги Караманев новите поколения ще се справят много по-добре в света на изкуствения интелект. „Както бабите и дядовците ни не се справиха с интернет, а за децата е нещо естествено“, смята създателят на „Дигитални истории“, според когото е време да тестваме собствените си способности. Ето защо предлага нов експеримент – тест с 30 въпроса, от които можем да изберем дали са дело на изкуствен интелект или на човек https://karamanev.me/technologii/chovek-ili-ii-experiment. Може да го попълните до 8 март.
