Това казва Петър Петров, който има семейна ферма в габровското село Съботковци и се занимава със земеделие от 18-годишен. От 2017 г. това е основната му дейност - "целият си съзнателен живот съм бил фермер." Той оглавява Асоциацията на младите фермери, която според него е със затихващи функции. Описва сегашната ситуация в земеделието като "по-зле, откогато и да било", защото животновъдите по думите му са обезверени.
"Все повече хора се отказват. Пътувам около Добрич, към Тутракан, говоря с колеги, търся машини и ги търся точно от хора, които бракуват стопанствата си и не виждат смисъл. (…) Тук няма една овощна градина, една зеленчукова градина – от Добрич до Тутракан, към Русе. Зърно, зърно, зърно. И животни няма."
Причините за фалитите на земеделски стопанства и за отказа на земеделците да се занимават с тази дейност младият фермер вижда така:
"Това, че държавата няма политика. Смята се, че когато се дават едни пари, това е политика, а това не е политика! Даването на едни пари никога не е политика. Редно е да се сложат някакви цели, обвързани с някакви обеми, производства, справедливо разпределение по търговската верига. За да може хората, които са "на дъното", да получават справедливи доходи. Не е нормално изкупната цена на млякото да е примерно 75 стотинки."
Държавата не припознава животновъдството като приоритет, въпреки че от няколко програмни периода това е приоритет, отбелязва Петър, на когото също се е наложило "да спасява собственото си стопанство", докато от друга страна "има едни хора, които са инвеститори в земеделие и животновъдство – те по никой начин не могат да се нарекат животновъди, които се водят представители на бранша".
Сред грешките, допринесли за сегашното състояние на земеделието ни, Петър посочва това, че след влизането ни в ЕС не сме изпратили "хора с капацитет в областта на земеделието и животновъдството" в европейските структури. Според него липсата на "адекватни кадри" е огромен проблем, предвид дела на евросредствата, които се насочват към общата селскостопанска политика.
"Не защитихме нашето производство откъм диверсификация. Натиснахме пшеница, зърно, царевица, слънчоглед, а неглижирахме всички останали сектори, които са по-ценни. В момента е много популярно да се говори за хранителен суверенитет. Не може най-големият ти производител на ябълки да си изкорени градините! Това държавата не може да го позволи. Не би следвало да се случва."
Имаше как да се поучим от опита на Полша, разказва младият фермер.
"Която през първите години на влизането си в ЕС беше ориентирана към производствени обеми. Аз съм говорил с полски фермери как са се случвали нещата при тях. Искаш проект за 40 крави, за кравеферма, само че идват при тебе и ти обясняват от какво имаш нужда, за да не си с 40 крави, а с 80, и че държавата ще ти помогне да направиш ферма за 80 крави, нищо, че си направил оценка, че искаш 40. Същото е с оранжериите – ти си искал 2 декара, държавата опитва да ти помогне да направиш 4 декара. Тук това не се случи!"
Петър Петров прави тъжна равносметка – "от края на комунизма досега поне десет пъти са намалели животните по всички направления".
Проблемът е комплексен – хората са отдалечени от земята, работата на полето и с животните се припознава като мръсна и не искат да я работят, а децата не са научени на това и нямат този досег, понеже бабите и дядовците им вече не са на село, казва той.
"И дори едно дете да има потенциал да иска да се занимава с това, то няма къде да го развие. Ние в нашата семейна ферма се опитваме да правим програми за детски градини, начални училища, средни училища, само че това е капка в морето и не би могла да промени баланса."
Към това се добавя и регионалната демографска статистика – Габрово е сред най-застрашените от обезлюдяване области, последната учебна първокласниците в града са под 300, допълва Петър.
Земеделските протести у нас бяха по-слаби от тези в Европа, "защото огромна част от тези хора не бяха самобитни животновъди и земеделци собственици, а наета работна ръка на някой по-едър земеделец", гласи оценката на младия фермер.
"Повечето наши земеделски протести са лобистки, за да може да се случи нещо – дали задкулисно, дали някой интерес да бъде потвърден, но това не са самобитните протести, които се случват във Франция или в Белгия. Ние като бранш – животновъдите и малките земеделци, сме толкова малко, че реално дори един протест не можем да организираме. В Община Габрово хората, които отглеждаме крави, може би сме 20 човека. За толкова малко става въпрос! Не казвам от 20 крави нагоре, от 5 крави нагоре!"
Подминали сме гранична точка, вече не знам дали има връщане назад, не крие песимизма си младият фермер. Той е убеден, че държавата трябва "да подкрепи семейните ферми, които са останали, на цената на абсолютно всичко, просто защото други хора на тяхно място няма да дойдат".
Като председател на Асоциацията на младите фермери Петър Петров получава "безброй писма с покани" към членовете ѝ да отидат да работят в чужбина – "всеки български фермер е безкрайно ценен на Западна Европа, за да практикува ученията си там".
"Оставяйки тези малки семейни ферми да фалират и тези хора да отидат в чужбина, просто отрязваме клона, на който седим", опасява се Петър Петров.
В момента да гледаш животни, е нещо скъпо, подчертава той и добавя - кредитите за малки животновъди и земеделци се отпускат при изключително лоши условия. Самият той е имал откази да си застрахова сградите на фермата, "по простата причина, че застрахователите виждат животновъдите като рискова група".
Именно животновъдството обаче е най-застрашеният сектор в земеделието, това е и най-тежкият сектор, който изисква ежедневна работа, категоричен е Петър.
"Това е секторът, който си заминава най-бързо и хората нямат никакво желание да се занимават. Включително аз търся вариант да вкарвам работници от чужбина вече, а не искам да се случва това!"
Относно Зелената сделка младият фермер вижда единственото решение в това "да се даде крачка назад и ЕС да се съгласи, че са направили грешка". Според него поставените цели следва да се отложат с 30 до 50 години, защото "не може целият друг свят да произвежда конвенционално, а ние да сме зелени". Това не е нито рационално, нито морално, изразява мнението си той. По думите му, решенията на бюрократите в Брюксел ще повлияят "на хората, които са близо до земята, на техните доходи, приходи, печалби".
В областта на земеделието след 2007 г. минусите са повече от плюсовете, дава своята оценка фермерът.
"Държавната политика беше сбъркана. Тя не беше обвързана с капацитетите на производство. Цялата концепция беше сбъркана. Не тръгнахме да работим в концепцията, че примерно трябва да запазим 10 000 декара такива овошки, 10 000 декара онакива овошки, че трябва всяка област да има минимум еди колко си хиляди говеда и т.н. Сега берем плодовете на тази си недалновидна политика. По никой начин не е безхаберие и не можем да го оправдаем с незнание. Някой в някакъв момент го е направил, за да отстои нечии искания с успех. Не мога да възприема идеята, че това е било направено случайно или някой не е оценил какви ще са въздействията."
Има надежда да си върнем позициите на производител на храна, "ако държавата влезе в обувките си", смята Петър Петров.
"Да реши какво да прави и да го прави в дългосрочен план, да се вземат цели за следващите 10-20 години. Това няма да стане утре. Лесни решения няма."
Единственият начин малките производители да оцелеят, е да бъдат директни доставчици на своите продукти, казва младият фермер. Според него в момента режимът на достъп не е усложнен, но по-големият проблем е, че "хората не оценяват принадената стойност на това да си купят нещо от малък производител" и предпочитат да идат да си го купят от голяма търговска верига – "производителите и потребителите не се срещат на ниво цена".
Да си купиш едно яйце от фермата за 60 стотинки носи безброй ползи, в сравнение с това да го купиш от голяма верига за 40 ст., дава пример Петър.
"Помагаш на една местна общност, завърташ парите в местната общност. После фермерът ще дойде и ще купи нещо пък от вас. Не можем да възприемем, че трябва да въртим парите между нас."
Снимки: Семейна ферма "Боженски чифлик"/Личен архив