През 1979 г. България става третата държава в света, след Съветския съюз и САЩ, която създава космически храни. "Разполагахме с всичко – плодове, зеленчуци, супи и най-различни лакомства. Човек горе не чувства, че се е отделил от Земята и мога да кажа, че нашите продукти са много вкусни" – спомня си в свое интервю първият български космонавт Георги Иванов.
Днес българският Институт по криобиология и хранителни технологии (ИКХТ) продължава разработването на храни, подходящи за консумация в космоса. Различни частни фирми проявяват интерес към дейността му, въпреки признанието на неговия директор, проф. д-р Илиана Начева, че държавата напълно е абдикирала от подкрепата за подобен род изследвания:
"За наша радост има частни фирми, които наистина искат да инвестират и да възродят това, с което България е известна, тъй като освен традиции, ние имаме разработени множество продукти, но се изисква сериозна инвестиция. Благодарение на две дами – предприемачки, в момента се оборудва едно производствено помещение, в което вече са инсталирани нови машини и, надявам се, до няколко месеца да получи разрешение от БАБХ и да започнат производството на космически храни. Остава ни въпросът с опаковките, както и довършителните дейности."
Друга разработка, този път за космически напитки, също очаква своята реализация, след разрешаването на бюрократичните формалности. Въпреки интереса на чуждестранни фирми към продукта, за производството е избрана българска компания – разбираме от директора на ИКХТ.
"Това са пробиотични ферментирали напитки, които са подготвени за специфичните условия на космически полет и се надяваме да бъде одобрен проектът от Европейската космическа агенция – посочва д-р Начева. – Вече имаме и фирма, която да ги произвежда, което е най-важното. До този момент бяхме ограничени чисто теоретично и с експерименти в по-малък обем, но вече има възможност това, което разработим да го произвеждаме и да бъде на пазара."
Освен космически храни, Институтът създава и такива, подходящи за спортисти, алпинисти и членове на антарктическите експедиции.
"Всички тези продукти се създават на принципа на сублимационното сушене. Аз много пъти съм обяснявала, че лиофилизацията се осъществява на основата на принцип във физиката, наречен сублимация, при който веществото от непосредствено твърдо, преминава към газообразно състояние без междинна течна фаза. Процесът се извършва при ниска температура и налягане и прилагане на вакуум – обяснява Илиана Начева. – Лиофилизираните продукти, които се получават, са концентрирани. Имат много фина структура и консистенция, многократно олекотени са, съдържат много малко количество влага – около 2% и най важното – съхранени са хранителните и биологично активните им вещества, както и вкусово-ароматният им комплекс. Това позволява от една страна, да няма влага, за да не могат да се развиват всякакъв вид микроорганизми и същевременно да се запазят в усвоима форма необходимите за организма хранителни и биологично активни вещества."
Много важен въпрос за произведените по такъв метод е в каква опаковка ще достигат до потенциалните си клиенти?
"Лиофилизираните храни са с ниско съдържание на влага – от 2 до 5%, което е равномерно разпределено в целия им обем и това им позволява те да бъдат дълготрайно съхранени. Така че основните опаковки, които ние използваме това са трислойно алуминиево полиамидно полиетиленово фолио. По този начин до продуктите не достига светлина и влага и спокойно могат да издържат между 5 и 10 години, без да е необходимо да се съхраняват в хладилник" – категорична е д-р Илиана Начева.
Вижте още:
Снимки: ikht.bg, agriacad.bg, личен архив
