"Българското дипломатическо дружество е обезпокоено от партийно–политическия подход към исканата от служебния премиер Главчев смяна на министъра на външните работи в момент на сложна международна обстановка, в която повече от всякога е необходима висока експертиза, защита на интересите и националната сигурност на страната и отражението на всяко наше действие върху авторитета на държавата.
С назначаването на Стефан Димитров за служебен министър на външните работи се очакваше да бъде продължена практиката, положена от служебните правителства на президента Радев, за ръководители на МВнР да бъдат назначавани кариерни дипломати, практика, чиито резултати с годините напълно се оправдаха.
Стефан Димитров е професионалист от много висока класа, прекарал цялата си професионална кариера във Външно министерство, преминал през позиции, доказали тази негова експертиза. Той винаги е бил в подкрепа на тези цели, които България има. В нито един от многобройните коментари във връзка с неговото уволнение, професионалните му качества не се поставят под съмнение.
Предложението за смяна на външния министър бе неприятна изненада, а най-вероятно и за повечето от международните ни партньори.
Посочените доводи, с които се отстранява Димитров от поста седем дни след назначаването му са несъстоятелни и не заслужава даже да бъдат коментирани сериозно.
Нищо от началото на управлението на служебното правителство не даваше основание да се говори за промяна във външнополитическата доктрина на страната, за което спекулираше лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, адресирани към сегашния министър на външните работи.
Смяната на външния министър е свидетелство, че правителството е политическо, а не експертно, както се очаква от едно служебно правителство. Тя е израз и на неистовиястремеж на ГЕРБ да овладее и държи всички лостове на външната политика и с непрестанни клетви за евроатлантическа солидарност и лоялност да си гарантира индулгенция от западните партньори.
Става дума очевидно за вътрешнополитически аргументи. Това отразява по-сериозен и дълбок проблем - в България външната политика се разглежда не като национална, а като партийна, а личностите в един служебен кабинет се разглеждат като партийни функционери. Не става дума за политики, а до персони и тяхната смяна.
А колкото до обстоятелствата и начинът, по който премиерът обяви уволнението на служебния външен министър, то самият той загуби и остатъка на своите равно отдалеченост, интегритет и уважение и се принизи до „верен войник“ на партия, която го издигна.
В резултат на всичко това, външно министерство и българската дипломатическа служба станаха за смях, а страната ни понесе нов удар върху своя авторитет.
Очевидно се цели и инициирането на нов скандал вероятно с цел да се отвлече общественото внимание и енергия от проблемите в съдебната система, правоохранителните органи и международното признание, че корупцията е прояла цялата ни държавна система.
Българското дипломатическо дружество през цялото свое 25 годишно съществуване е работило за запазване на високия професионализъм, необходим при защита интересите на страната ни във външната ни политика.
Затова днес намираме за изключително разочароващо, когато ставаме свидетели на отстраняване на доказани професионалисти и назначаване на различни ръководни длъжности все повече външни на професията лица.
Резултатите през последните години показват намаляване на професионалното ниво на българската дипломация, липса на български инициативи в международните организации, пасивност, загуба на авторитет и тежест на страната ни. Болно е да слушаме международни наблюдатели, които твърдят, че в последните 10-15 години българската външна политика е навлязла в епохата на хроничен провинциализъм.
Предлаганият за нов външен министър сегашен зам.-председател на ГЕРБ Д. Митов в предишното му битие на този пост се помни основно с провала кандидатурата на И. Бокова за ГС на ООН и на уникалния за страната ни шанс българин да оглави основната световна организация, както и с отказа България да заеме полагащото й се място на непостоянен член на СС през 2018-2019 год. в полза на Полша по неизвестни причини. Очевидно на времето президентът е имал своите основания да откаже указ за назначаването му за посланик в Румъния.
Очакваме и се надяваме Президентът да намери достоен начин да вземе отношение към този казус в съответствие с интересите на страната и своето високо положение".
