"Радваме се, че идеята за важността на сърдечно-съдовото здраве е включена в Здравната стратегия, но Планът ще е едно надграждане на тази стратегия. Ние можем да определим конкретните мерки, които да приложим, за да постигнем целите в стратегията.
НС прие Националната здравна стратегия
Пет са приоритетите ни в този план, като обществено - важният приоритет е превенцията. Но също и ранно лечение, рехабилитация, качество на живот и се надяваме че, институциите ще го приемат, ще ни помогнат да въведем тези мерки и ще контролираме за тяхното изпълнение, допълни още доц. Трайков.
"В Здравната стратегия искаме да бъдат включени няколко основни неща, като Планът за сърдечно-съдовото здраве е почти на финала, посочи за БНР проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Александровска“ и бъдещ председател на Дружество на кардиолозите.
"Имаме всички данни и методи как да постигнем нашата основна цел - намаляване на сърдечно-съдовата смъртност и заболеваемост, те са свързани най-вече с въвеждането на превенцията, тема по която говорим дълги години, улеснен достъп до висококачествено здравеопазване и грижи, по-широко въвеждане на информационни технологии за мониториране на пациента, това са най-важните мерки.
Има и други - като подобряване на организацията в болничната помощ, подобряване на диагностика, въвеждане на повече образни изследвания.
Надяваме се всичко това да влезе в Здравната стратегия, каза още проф. Карамфилов.
"Много трябва да се работи по здравната култура на подрастващите, защото страната е на първо място по тютюнопушене сред младите хора, следват злоупотребата с алкохол и зависимостите... Бъдещото поколение не е много наясно какво трябва да прави или е наясно, но не го прави...
Младите хора не знаят каква превенция има срещу сърдечно-съдовите болести, но също и липсва превенция сред високорисковите групи, да се откриват и да се лекуват.
Лечението също може да бъде оптимизирано, така че ресурсът, който е отделен, който не е малко, да бъде адекватно използван. И ние да лекуваме не най-тежките пациенти, а да ги лекуваме навреме, изтъкна инвазивният кардиолог.
Това, че няма оптимален контрол на рисковите фактори е причината да сме в челните редици по смъртност от сърдечно-съдови заболявания.
"Това е храненето с високо съдържание на сол, тютюнопушенето, не контролираме кръвното, кръвната захар, холестерола, не ходим на профилактични прегледи, ниските доходи също са причина за по-лошия здравен статус на хората.
С 8-10 години по-кратко живее българския мъж от средно европейския, при жените това е с 6-8 години по-малко, каза още проф. Трайков.
Инвазивният кардиолог посъветва българите, които искат да имат здраво сърце, да бъдат позитивни, да познават рисковите фактори, да се движат поне 4 - 5 км. на ден.
Още по темата в зувковия файл.
