Възпитаник на прочутото американско училище Робърт колеж в Истанбул и дипломиран юрист от Софийския университет, той е роден през 1911 г. в едно от най-заможните и културни семейства на космополитния град Русе. В дома на родителите му се говори на френски, немски и английски, свири се на пиано, водят се разговори за изкуство, литература, философия. Майка му е първата жена в България, управлявала автомобил. Баща му дарява мястото, но което е построено първото кино в Русе. Синът им Йосиф има много таланти и разностранни интереси. В Истанбул се запалва по баскетбола и след завръщането си в родината става съосновател на двата ни национални отбора в този спорт – и на мъжкия, и на женския. Остава запален филателист до края на живота си. С музика започва да се занимава още на шестгодишна възраст, на 11 прави първи композиторски опити, а на около 19 създава първата си авторска песен със заглавие "Ела с мен в Хавай". За първи път негово танго е издадено на плоча през 1933-та, а в следващите 10 години на пазара излизат над 200 пиеси на Цанков. Автор е на музика към научно-популярен филм и към постановка на Народния театър. През 1936 г. той е сред основателите на Българското национално радио и дава идеите за много музикални и детски радиопредавания. От 1937 до 1941 г. композиторът работи активно за изключително популярния музикален театър "Одеон" и създава няколко успешни оперети, най-известни от които днес са "Продадена любов", "Дръж се, Жужи" и "Златната вдовица". Освен това пише огромен брой валсове, фокстроти, румби, танга. Негови са музиката и текстът на един от най-обичаните хитове, изпълнявани от Аспарух Лешников - "Страстно обичам жените". Композиторът е бил и съсобственик и управител на първата българска фабрика за грамофонни плочи. След 9 септември 1944 г. новата власт подлага на репресии всички, считани за неблагонадеждни заради своя произход. Творческата дейност на Йосиф Цанков е много ограничена. Музиката му, определена като "буржоазна", не се излъчва в радиоефира, забранена е за изпълнение в театрите и заведенията. Едва в началото на 50-те години на ХХ век ледът е разтопен и за разлика от своя колега и съмишленик Аспарух Лешников, който така и не успява да се "впише" в новите социални и културни изисквания, Йосиф Цанков е назначен на работа в новосъздадената звукозаписна компания "Балкантон". Както твърдят запознати – с личните протекции на знаменития съветски композитор Арам Хачатурян.
Най-хубавите му песни са създадени през 60-те години на миналия век в сътрудничество с поетите Димитър Василев и Димитър Точев и са изпълнени от звезди на българската поп музика като Маргрет Николова, Георги Кордов, Лили Иванова, Паша Христова. През 1967 г. журито на конкурса за българска поп песен на международния фестивал "Златният Орфей" отказва да отличи великолепната "Песен моя, обич моя" по текст на Димитър Василев с Голямата награда, въпреки високата оценка на публиката. Същото се случва две години по-късно, когато Лили Иванова представя "Море на младостта" по стихове на Димитър Точев. Едва през 1970-та "Повей, ветре" с музика на Йосиф Цанков, текст на Димитър Василев и аранжимент на Николай Арабаджиев в неустоимото изпълнение на Паша Христова печели Голямата награда на фестивала.
Творби на Цанков са изпълнявани и записвани от звезди като Жозефин Бейкър, Клаудио Вила, Артуро Теста, Зигфрид Валенди и Жилбер Беко. Днес образци като "Лунни лъчи", "Събота вечер", "Пролет моя", "Пеят сто китари", "Целуни ме", "Облаци бездомни" не са само спомени от младостта на по-възрастното поколение българи, а и вдъхновение за млади изпълнители, които често ги представят в съвременни аранжименти и кавър версии. Но "Песен моя, обич моя" остава може би най-обичаният, най-често звучащ, най-значим хит не само в творчеството на Йосиф Цанков и в репертоара на голямата българска певица Йорданка Христова, а в българската музика въобще. "Тази песен ме преследва, тя е неотлъчно с мен, тя е моя емблема, както казват – запазена марка. Даже някои журналисти ме наричат "Госпожа песен моя, обич моя", което ме ласкае" – споделя в интервю за bTV Йорданка Христова. Тя нарича Йосиф Цанков "исполинска, многостранна, толкова значима фигура и признава, че обожава песента. "Тя звучи за навсякъде, тя вълнува! Защото се отнася за нещо по-глобално, по-човешко, нещо световно, а не за личния живот… има съвсем друго послание. Изключителна песен: Песен моя, обич моя – точка! Няма нужда от обяснения…".
Снимки: архив (Радио София)
