Глория Костадинова - Петрова от Враца е на 24 години. Завършила е Педагогика на обучението по Български език и история към филиала на Великотърновския университет във Враца, както и магистратура – Литература и култура, отново към същия университет, във Велико Търново.
От малка обича литературата. Така се е запалила и страстта ѝ към писането. Известно време работи в книжарничка "Извор" в село Челопек. Там научава, че книгата все още се цени и обича, затова чувства делото си като смислено.
Днес Глория работи върху своя книга, а със съпруга ѝ са направили канал в Ютюб - "Мечтаем заедно", който цели да вдъхновява подрастващите, да популяризира Врачанския край, славещ се с уникална природа и невероятни личности, и не на последно място – да се бори науката и изкуството да бъдат част от културата на всеки млад човек.
В рамките на проекта на БНР "Европа - ново поколение" Глория Костадинова разказва за себе си и избора си да остане в по-малко населено място и споделя своите виждания как младите хора могат да повлияят по-отчетливо на развитието на регионите, за да не се обезлюдяват.
Как според Вас младите хора могат да влияят върху развитието на регионите? Чува ли се техният глас?
Много често съм чувала фразата "От младите нищо не става". Истината е, че въпреки някои не чак толкова мотивиращи тенденции, има млади хора, които могат да бъдат наистина добър пример. И аз съм много щастлива, че в близкото си обкръжение имам такива личности. Смятам, че точно тези хора трябва да търсят път към всички онези, които са изгубили желание да научат нещо ново или да мислят за своето развитие в професионален аспект. Сега живеем във времена, в които технологиите и социалните мрежи са част от живота на всички ни. Ако ги използваме за нещо полезно, то би било възможно да има успех. Естествено, за да бъдат чути, младите хора трябва да бъдат постоянни, дисциплинирани, да покажат, че на тях може да се разчита и че винаги държат на принципите си.
Как бихте описали и оценили случващото се във Вашия регион – както в положителна, така и в отрицателна насока? Какво трябва да се предприеме?
Аз съм родена в София, но съм отраснала в Врачанския регион. Обичам своя край и страшно се разочаровам, когато чуя от някои, че тук няма нищо впечатляващо. Напротив. Тук има традиции, богата история, красива природа и личности, за които си заслужава да се знае всеобхватно. Отрицателното се крие в това, че в малките населени места е малко трудно да мечтаеш. Трудно е заради скептичността и негативното мислене на повечето хора. Мисля си, че те идват от неудовлетвореността в личен или професионален план. Точно поради тази причина, именно младите хора със свежи идеи трябва да мислят за промяната. Всеки има право да живее където и както иска, но тези които решат да останат, трябва да използват своите знания и умения, за да сменят насоката от отрицателно към положително мислене.
Имате ли впечатления от Ваши връстници в страни от Европа, които живеят в по-малки населени места? Какво бихте отличили в младежката активност тук и там?
Това, което ми идва първо наум, е активността. Определено това трябва да го вземем като пример.
Важна ли е енергията на младите хора за запазване на местния облик на малките общности, на традициите и историческото наследство на регионите?
Абсолютно, да. Младите хора трябва да умеят да заразяват с ентусиазъм и да мотивират, захващайки се обществени дела. Те трябва наистина да влагат смисъл в това, което правят. Това винаги си личи.
Бихте ли емигрирали и ако да/не, защо?
Не бих емигрирала, защото много обичам своята страна и съм горда, че съм родена в нея. Бих пътувала в други страни, за да науча нови неща за другите култури, да видя нови места, но пак да се върна. Неслучайно думата чужбина се свързва с думата чужд. Трудно е да живееш там, където ти е чуждо.
Каква е мотивацията Ви да останете в своя роден град/в града, в който живеете?
Вярвам, че и тук мечтите могат да се превръщат в реалност и защото го приемам като своя мисия и отговорност.
Срещате ли и ако да, какви препятствия, когато искате да реализирате по места Ваши идеи в полза на местните общности?
За съжаление съм срещала. Негативното отношение и незаинтересоваността са първите неща, които мога да дам като пример. Причините за тях, разбира се, могат да са много. Все пак това не трябва да бъде пречка по пътя към реализирането на каквато и да е идея. Трябва да се мисли и за алтернативни варианти. В такива случаи си казвам, че просто трябва да мисля малко по-творчески, за да се получат нещата отново.
Какво трябва да се направи, за да бъдат усилията на активни млади хора като Вас по-видими и оценени?
Да се говори за тях. Да се дава поле за изява на хора, от които наистина можеш да научиш нещо. Да бъдат насърчавани да продължават да се занимават с това, с което са се захванали и най-вече да им се даде шанс да натрупат опит в сферата, която са си избрали да се развиват.
Вие сте "деца на демокрацията". Новото време дойде с нови предизвикателства. Какво ви харесва и какво – не, в сегашното развитие на страната ни?
Точно така. Ние сме деца на ново време и трябва да мислим съвременно. Най-ценният урок, който можем да научим е, че трябва да се поучаваме от миналото, но да живеем в настоящето. Да мислим как да променим това, което не ни харесва и да го направим по-добро. Смятам, че тук няма място за оплакване кое ни харесва и кое не. По-скоро, ако нещо не ни се вижда такова, каквото искаме, то със сигурност трябва да направим крачка към усъвършенстване.
Европа за Вас е…?
Континентът с най-древните държави, които имат най-богатите история и култура. България е една от тях.
Моля, избройте най-важните за Вас ценности…
Доброта, честност, непримиримост.
