„Читалищата в София са едно, читалищата в малките села са друго, читалищата в средни като големина градове, са различни и имат различни функции. Това ми се стори много важно, защото ние ги слагаме под един общ знаменател, което означава, че не ги познаваме“, каза Юрий Вълковски.
По думите му, в селата, където не е останало почти нищо друго, читалищата са се върнали към функцията да бъдат общностни центрове.
„Те правят всичко – от това да помогнат за организация на погребение, през това да се подадат молби за социални помощи. Вчера бях в Кърджали и си говорихме, че те помагат на възрастните хора как да ползват телефоните и как да се свържат с внуците. Това са едни организации по места, където хората идват да си поговорят. В София е друго“, обясни Вълковски.
По думите му, читалищата са добри в това да отговарят на местните нужди по бърз начин. Освен, всичко друго, те са и доброволчески организации, казва Юрий Вълковски.
„Според Публичния регистър на читалищата към Министерството на културата, в София има близо 180 читалища. Според НСИ са около 142 читалища в София. Бюджетът е над 11 млн. лева, но въпросът е как се разпределя и какво се случва“, уточни Юрий Вълковски.
Според него в големите градове има пренебрежение към читалищата, основно заради остарялата база, но има и много добри примери.
„Един от примерите е читалище „Алеко Константинов“. То дълго време беше западнало, общността на район „Оборище“ се събра, върна дълговете към НОИ, започнаха да решават конструктивни проблеми със сградата, дворът. Енергията винаги идва от хората. Ние сме го забравили – читалищата са граждански организации, те са от хората и за хората“, изтъкна Юрий Вълковски.
Той призова гражданите на София да влизат в читалищата и при възможност да се включват в решаването на проблемите.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
